Като почти всеки църковен празник у нас, и този има езически корени. Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което завършва цикълът на моминските пролетни игри. Ритуалът е много важен за девойките, защото показва социалния им статут и готовността им да се задомят. Преди обед всички момичета, участвали в лазаруването, се отправят заедно към реката. Всяка от тях носи китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла", "колак" или "кравай", увит в кърпа. През цялото време пеят по пътя, а като стигнат на реката, играят хоро. Момите се подреждат една до друга край брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред,  е "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент нататък тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета.

В миналото са вярвали, че докато не се кумичи момата, ще я открадне змей и няма да се омъжи. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни. Отиват в къщата на кумицата, където има трапеза за тях. Момата кумица ги гощава с баница и червени великденски яйца. Някъде кумицата се избира и по старшинство 

С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс. 
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо. Затова се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, като носят върбови клонки, кадилница, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи. С царевичните стъбла запалват огън. 

Народът нарича празника още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Днес повод да почерпят за имения си ден имат всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Кремена, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и още много. Според статистиката 
1/5 от българите носят имена на растения като по-голямата част от тях са жени. 

Цветница е част от религиозните пости, но това не означава, че не може да направите пъстра трапеза. Ако спазвате църковния режим, днес му отпуснете края и пригответе риба. Тя има специално място в християнската символика. На два пъти Христос нахранил хилядно множество с умножаване на хляб и риба. В Писанието веднъж са споменати "пет хляба и две риби" и втори път "седем хляба и няколко риби". След Възкресението си Христос се явил на учениците си и напълнил мрежите им със 153 големи риби. Освен това много от самите апостоли били рибари. За ранните християни рибата била дори таен знак. Празничната християнска трапеза има определен литургичен смисъл, затова мястото на рибата е в по-специални дни. Тя се среща най-често и в иконите. На празничната маса трябва да има още хляб, приготвен без мазнина, салата от пресни зеленчуци, картофи, ориз, фасул, яхния от стар боб, пълнени постни чушки. На почит на този ден са зелените растения заради настъпващата пролет.

Копривата, лападът и спанакът са чудесен сезонен избор. 

Цветница е последният повод за добро настроение според църковния календар. От утре започва Страстната седмица, която обозначава последните седем дни живот на Иисус Христос. Поверието е, че началото й е с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Накрая завършва с неговото възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост. Всеки ден се почита със специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.