Старите българи вярват, че през лятото има три дни, които са най-горещи. Те са в средата на юли и са свързани с три последователни празника на християнски светци – Светите Кирик и Юлита (15 юли), Света Юлия (16 юли) и Света Марина (17 юли).
Особено почитан в това отношение в повечето райони на страната е третият Горещник – денят на Света Марина, но пък в Пловдивско, Софийско и Тетевенско за най-опасен смятали първия ден.
Забрани
В тези дни, наричани Горещници, за да се предпазят от пожари и други беди, старите българи строго спазвали някои забрани.
Метеорология
На някои места в България през Горещниците все още се спазват ритуали за предричане. При един от тях се гадае какво ще е времето през зимата. За целта на всеки един от трите дни се нарича по един зимен месец: първият за януари, вторият – за февруари, третият на Св. Марина – за март. Някъде вярват, че ако съответният ден е много зноен, месецът, на който съответства, ще бъде топъл и мек. Ако денят е по-хладен или вали дъжд, това предвещава много сняг и студ. Но другаде пък вярват в обратното знамение – много топли Горещници предвещават студена зима. В Тракия, ако през празниците в средата на юли се появят макар и малки облаци, наричат три от тях на лятото, есента и зимата, за да има валежи и през трите сезона.
Троянско
В троянските села с Горещниците започват седенките, които продължават няколко месеца. За паленето на първия седенкарски огън момите специално донасяли дърва, като влачели стъбла от тикви и краставици – „за да се влачат ергените след тях“. Когато започвали да предат, се питали една друга: „Какво запридаш?“ и си отговаряли: „Запридам ергените от Долната до Горната махала“. Първата изпредена на седянката нишка всяка мома слагала под комина или затискала с камък – съответно „за да изгорят ергените“ или „за да се свиват момците“ по нея.
Взимали новия огън за дома
Не случайно в народните вярвания Света Марина се почита като повелителка на огъня. Затова някога срещу празника й извършвали палене на „жив огън“. Вечерта загасвали всички огнища, кандила и свещи в селото. През нощта двама близнаци (или с еднакви имена) излизали в полунощ, събличали се голи и триели едно в друго две дървета, докато се възпламенят. След това отивали на селския мегдан и запалвали там голям огън, който хората прескачали. После го разделяли на две и между него прекарвали всички домашни животни „за здраве“. Накрая всяко семейство взимало жар от този огън, отнасяло я у дома и с нея запалвало новия огън в домашното огнище, който се поддържал през цялата година.
