Според народните вярвания от Преображение Господне “лятото се пречупва” и времето се преобръща – върви към есен и студ
В деня на Преображение Господне вярващите се причестяват подир петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.
В литургията на българските православни храмове се прибавя отделен тропар – молитвено песнопение, наречено “Освещаване на гроздето”.
На този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи.
Преобрежене Господне е отчасти тъжен празник, зашото времето се преобръща – това е края на лятото и началото на есента. И в морето водата “се обръща” става по-студена и студените течения се засилват покрай брега.
Малките лястовички на заник слънце летят заедно с големите лястовици и кръжат над града.
В по-малките градове и в селата още е останал обичай по това време да се правят събори и да се разменя стока. Младите се договорят кога ще е сватбата – по-стара традиция сватбата се прави през септември, за да може през юни бебето вече да се е родило и невястата да помага в усилната работа на нивата.
Традиции, сякаш те ни правят по-силни, като дърво с корени, което да устои на ветровете.
За православната църква Преобрежение Господне е един от 12-те най-големи църковни празници
Преображение Господне се чества от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл, като мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия. Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от хората. Христос често беседвал с учениците си за своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.
За да укрепи вярата на учениците си, че той е истинският Син Божий, Христос се изкачил с трима от тях – Петър, Йаков и Йоан, на една висока планина и се преобразил пред тях. Лицето му светнало като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. При преображението си Христос показал на апостолите своята божествена слава, доколкото те са могли да я възприемат.
