Разведох се с първия си съпруг преди много години. О, той успя да ми опъне здраво нервите! Отне ми много време да се опомня след този брак.
- Мамо, защо търпиш това? Изгони го!
Тогава сякаш капаци паднаха от очите ми и без капчица колебание изгоних мъжа си. Каква радост настана - думи не могат да го опишат. Впоследствие имах няколко гаджета, но никога не съм планирала сериозна връзка. Страхувах се да не попадна отново в капан.
Последните четири години бяха особено трудни. Синът ми отиде да работи в Канада и реши да остане там завинаги. Не искам да отида при него - твърде късно е да свиквам с друга държава.
Преживях много тежко карантината - никой не идваше да ме види. И тогава съвсем се сринах.
- Намери си поне приятел, за да има с кого да говориш! - убеждаваше ме приятелката ми.
- Виждаш ли, гледам връстниците си, а те всички са страшни и слаби. Срамно е да се показваш пред хората с мъже като тях. Защо са ми? За да мога да гледам някой на стари години? Те нямат нужда от приятелка, а от слугиня.
- Тогава запознай се с някой по-млад. Изглеждаш страхотно!
Тогава започнах да мисля. И по някакъв начин се случи така, че един мъж, който живееше в съседна къща, започна да общува с мен. Всеки ден разхождаше кучето си в близкия парк.
Казваше се Иван. Той беше разведен, бившата му жена заминала за Италия и имаше вече пораснала дъщеря. Беше красив, на 49 години. Да ви напомня, аз съм на 62. Започнахме да си говорим, а той ме гледаше толкова нежно - почти всеки ден ми носеше цветя. Дори не забелязах как вече се беше преместил при мен. Всички наоколо бяха изненадани как такъв величествен и интересен мъж ми е обърнал внимание. Няма да го крия, това ме поласка.
Готвех му вкусна храна всеки ден и с удоволствие перях и гладех дрехите му. Но един ден ми каза:
— Можеш да разходиш кучето ми - хубаво е да излезеш на чист въздух!
- Хайде да отидем заедно.
- Май не е много добре да се показваме твърде често пред хората заедно.
— Наистина ли се срамува от мен? – помислих си. И тогава осъзнах, че съм се превърнала в негова слугиня. Реших да поговоря сериозно с него.
— Аз смятам, че задълженията в домакинството трябва да се разпределят поравно. Можеш сам да си гладиш дрехите. И да си разхождаш кучето.
- Слушай, ако искаш млад и красив мъж, трябва да му угодиш. Иначе каква полза от теб?
- Имаш 30 минути да си събереш нещата и да се махнеш оттук!
- Какво?! Не мога, дъщеря ми вече доведе мъж в апартамента ми.
- Е, тогава живейте всички заедно!
Изгоних го без колебание. Въпреки че, трябва да призная, беше ми тъжно. Наистина ли е невъзможно жена на моята възраст да намери истинската любов? Искам много нежност...
