Всички знаем, че музиката може да лекува - но знаете ли, че музиката е причина да се спасят човешки животи? Представяме ви невероятната история за един родопски гайдар , която се носи като легенда из родното му Чепеларе и околностите. "Сивковскана чоста гора", която изсвирил Михаил Киряков като последно желание, разчувствала военните съдии през 1917-а и те помилвали него и още 4-ма.
В седмицата на гората Тодор Папучаров припомни в социалните мрежи удивителната история за силния дух на родопчани и един позабравен чепеларец:
“Последното ми желание преди разстрела е да изсвиря с гайдата си любимата песен."
Тези думи станали причина родопчанинът Михаил Киряков да спаси своя и на още войници живот през 1917 г. Киряков и още 4-ма са осъдени на смърт чрез разстрел пред другите войници за назидание.
Един поискал храна, друг - цигари. Дошъл редът на Михаил Киряков от Чепеларе да поиска нещо, преди да бъде убит.
"Ако е възможно - да посвиря за последен път. За живот и смърт - то ми е", рекъл родопчанинът.
Военните съдии се спогледали и му отговорили: “Добре, изсвири която искаш песен." Донесли му гайдата, развързали му ръцете и Михаил засвирил с цяла душа. Всички мълчали и слушали любимата му песен “Мила ми е, мамо, драчка ми е, сивковскана чоста гора".
Когато досвирвал песента, настъпил смут, стари войници в редиците, обръгнали на всичко от войната, ридаели на глас. И когато осъденият досвирвал и допявал последните стихове, войнишките редици завикали: “Милост", “Милост".
Тогава военният състав се оттеглил на заседание и отменил смъртната присъда на гайдаря и другите. Помилваните се струпали да го прегръщат със сълзи на очи.
След това се разказва, че Михаил Киряков дори е бил отдельонен командир на 21 човека. Част от тях били разстреляни и паднали в изровен трап, преди да дойде редът на родопчанина.
За истинноста на историята на родопския гайдар, която звучи като легенда, разказва през 1937 г. изследователят на историята на Родопите и писател Васил Димитров, известен с литературния си псеводним Янтай Кавалов. Според близки на Киряков той всъщност не е бил дезертьор, но бил ранен и не могъл да открие полка си. От страх да не попадне при сръбски военни части, се скитал цяла седмица.
Съставителят на списъка на бунтарите войници го вписал, че е сред участниците във Войнишкото въстание. Киряков не се е разделял с любимата си гайда и през трите войни, в които е участвал - Първа балканска, Втора балканска и Първа световна.
Носил я в раницата и свирил на войската при отдих и преди тежки битки. Войниците я наричали жалната песен. След войната Киряков станал лесничей и се преселил от Чепеларе в Девин.
“Редовно е участвал до преклонна възраст в самодейните състави в града, а гайдата му е сред един от експонатите ни", казва Татяна Димитрова, уредник на музея в Девин.
Внучката му твърди, че дядо ѝ до края на живота си не е свирил на друга гайда освен на тази, която му е спасила живота, защото вярвал, че му носи късмет. Гайдата е по-малка от сегашните, с които свирят майсторите на каба гайдите. От дълга употреба станала неугледна и протъркана, но старецът не я оставял.
“Можел е да си купи много гайди, но не намерихме друга, тази му е била единствената, нея помня", казва Йорданка.
Още приживе увещавал тримата си синове да го изпратят с гайдата до гробището и да му свирят “Сивковскана чоста гора". Уважаваният родопчанин обаче бил изпратен не само от един, а от 10 от най-добрите гайдари в района, организирани от създателя на именития оркестър “100 каба гайди", спомнят си девинчани. Починал е на 1 януари 1971 г."
