Представите ни за живота на наложниците в харема на султана идват предимно от популярните турски сериали (като "Великолепният век"), където реалността е доста романтизирана и е много далеч от действителността.
В много култури през историята е имало доста легенди, митове и предразсъдъци относно живота в харема. Той винаги е бил мистерия. По принцип харемите са романтизирани и представяни като райско място за жените. Реалността обаче е далеч от това.
Пътят на момичето към харема започвал с факта, че тя била отвлечена и продадена. Жените били лишени от своята идентичност, имена и свободна воля. Били третирани като собственост, нямали права, единствената им цел била да служат на султана и неговите желания. Веднъж попаднали в харема, робините били обучавани във всички аспекти на етикета: музика, танци, разговори и готвене.
Султанът избирал любимките си и ги издигал в ранг на съпруги, но повечето оставали вечно наложници. За тях животът бил непрекъснато подчинение. Момичетата били заключени, не им било позволено да излизат без разрешение, нямали контакт с външния свят и били откъснати от семействата и приятелите си. Освен това избраниците на османския водач били под постоянния надзор на евнусите, които информирали султана за всяко лошо поведение.
снимка
Кадър от поредицата "Великолепният век"
Султанът обикновено посещавал харема през нощта и избирал при кого да пренощува. Избраната жена била отвеждана в покоите му, а останалите били оставени в очакване. Ако момичето забременеело, тогава животът й се превръщал в истинско изпитание. Не само, че тя била принудена да живее в помещения, които често са били мръсни, тесни и опасни, но животът й също придобивал недотам приятни краски - бил белязан от потисничество, затвор и постоянен тормоз.
Бременните жени трябвало да се изправят пред риска от спонтанен аборт, мъртво раждане и преждевременно раждане. Поради липсата на медицинска помощ, наложниците били изложени на по-висок риск от развитие на усложнения. Не им била осигурена адекватна грижа или достъп до медицински специалисти.
Отношението към бременните жени в харема също зависело от желанието на султана. Ако той подкрепял бременността на наложницата, тогава тя била третирана малко по-добре: осигурявали й добра храна и настаняване, а също и някои медицински грижи. Въпреки това, ако султанът не одобрявал, момичетата били изправени пред откровена грубост. Те често ставали обект на ревност и негодувание от страна на другите жени. Това водело до тормоз, емоционално и физическо насилие, малтретиране и жестокост.
снимка
Кадър от поредицата "Великолепният век"
Раждането в харем било особено тежко и опасно изпитание. Жените не са имали достъп до лекари или лекарства, а самият процес често се е управлявал от други момичета от харема, които нямали необходимото обучение. Родилките трябвало да понасят болката сами, което често водело до усложнения или инфекции, водещи до смърт. След раждането майката била оставена да се възстановява сама, а детето било извеждано и дадено на медицинската сестра. Новоизпечената майка нямала право да бъде с детето си, както и да кърми
снимка
Кадър от поредицата "Великолепният век"
Животът на бременна жена в харема далеч не бил песен. Тя трябвало да използва всяка възможност да угоди на султана, като по този начин увеличавала шансовете си за прилично отношение към нея и бебето. Харемът бил създаден, за да задоволи нуждите на султана, а пленниците там били третирани като обекти за задоволяване на желанията му и просто като инкубатори. Нежният пол бил лишен от своята самоличност, имена и свободна воля. Харемът не бил луксозно място и реалността била далеч от романтизираните образи, в които мнозина бяха накарани да вярват.
