Моят приятел отвори една от кутиите, принадлежащи на неговата съпруга. Извади чанта, увита в хартия и каза: "Това е нещо специално".
"Ами ... аз мисля, че сега е подходящ момент за това."
Той се доближи до леглото и остави роклята въпреки другата в гардероба, с която щяха да я погребат. Неговата съпруга беше починала. Тогава той се обърна към мен и ми каза:
"Не пази никога нищо за някои специални моменти, всеки ден в живота ти е специален."
Все още мисля за думите му ... те промениха моят живот. Аз чета повече, чистя по-малко. Аз седя на терасата и се наслаждавам на пейзажа, и не ми пречат листата в двора. Прекарвам повече време с близките, отколкото на работа. Разбрах, че животът е всъщност едно цяло, изпълнено с удоволствия, а не курс за прежививане. Аз няма да пазя повече нищо. Иизползвам моите кристални чаши всеки ден, ако искам да облека новото си сако, когато отивам в супермаркета, го обличам.
Аз не пазя най-добрият си парфюм за "специални излизания". Фразите "един ден" или "един от тези дни" почти изчезнаха от моя речник. Ако нещо е ценно и трябва да се види, работи или чуе, тогава аз искам да го видя, или чуя, СЕГА! Аз не съм сигурна, какво би направила жената на моя приятел, ако е знаела, че няма да бъде тук утре. Аз мисля, че тя би била по-често в контакт с нейното семейство, с най-близките си приятели. Тя може би, би се обадила на своите стари приятели и би помолила за прошка за някои недоразумения...
Сега се опитвам да не закъснея за срещата с приятелите си, родителите си, децата си, и постоянно казвам на себе си, че всеки ден е специален, всеки час, всяка минута ... е специална.
