От стари времена обикаля история, че на земята има хора, колкото има звзеди на небето, така че всеки има своя звезда.
Тя засиява, когато човек се роди, а пада или изчезва, когато умре. Когато падне малка звезда, тогава е свършил живота на обикновен смъртен, а когато е по-голяма, се смята, че става въпрос за някой владетел или човек, който по някакъв начин се е разпореждал с хората.
Народни вярвания за звездите и децата
Според вярванията, на децата не им е позволено да броят звезди защото, ако срещнат своята, тя ще падне и детето ще умре. Личната звезда постоянно ни следва, където и да отидем, звездата е с нас.
На сън, когато подсъзнанието е по-активно и където винаги стои една тънка линия между живота и смъртта, нашата звезда никога не спи, а неуморно бди над нас. И сред звездите има добри и лоши. Заедно със Слънцето и Луната живеят в семейства, постоянно се движат и се "договарят".
Затова се казва, че състоянието на небето съответства на това на Земята. В това схващане се основава науката за звездите, която трябва да разпознае такива движения и казва какво ще ни донесе радост и какво тъга.
Когато някой е успешен в работата си, придобие внезапна популярност, получи награда от лотарията, оцелее в произшествие, намери (да речем) делва със злато или нещо подобно, за тези хора има едно общо определение, че са родени под щастлива звезда.
