Този текст е за всички нас, които сме родени през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години. Тези 4 поколения преживяха много, имайки предвид събитията през последните 60-70 години. Прочетете написаното от една жена в социалните мрежи, която изпраща послание към родените в това "златно време":
„Изпитахме какво е да живееш в това време и чак сега виждаме в какво време живеят децата ни. Родили сме се нормални, въпреки че майките ни пиеха аспирин, когато имаха главоболие, ядяха консерви, някои пушеха и работеха до последния ден от бременността, а освен това никога не бяха тествани за диабет.
Като деца се возехме в коли без колани и без въздушни възглавници и не се налагаше да носим каски, когато карахме велосипед или ролери. Пиехме вода от градински маркучи, а не от пластмасови бутилки, закупени от големите търговски вериги. Споделихме си бутилка сок и никой от нас не се зарази.
Ядяхме млечен сладолед, бял хляб и истинско масло, пиехме сокове, които бяха пълни със захар, но не бяхме дебели, защото постоянно играехме навън. Излизахме сутринта и играехме цял ден на въздух.
Често родителите ни не можеха да ни намерят, но не се притесняваха, защото живеехме в безопасно общество. Думата на родителите беше последна, беше част от възпитанието, така че колкото и да не ни хареса решението им, мълчахме и слушахме.
Спъвахме се в камъчета и бяхме целите в синини, но това нямаше значение за нас, защото с удоволствие играехме навън. Нямахме въображаеми приятели, напротив, имахме истински приятели, които си бяхме създали с времето.
Не приемахме хапчета за хиперактивност или витаминни добавки. Пиехме лимонов сок, цвекло, моркови и това ни поддържаше здрави. Нямахме видеоигри, нито +99 канала по телевизията, само два канала, а втория само до обяд. Имахме телефон, но домашен...
Падахме от дървета, знаехме какво е да се порежеш на стъкло, да счупиш зъб, крак, ръка, но родителите ни не отиваха на съд заради това. Играхме с лък и стрели, строяхме снежни крепости, четяхме комикси и все пак сме нормални. Имахме големи любови, с които излизахме в парка, разхождахме се, живеехме просто.
Винаги вървяхме пеша, колата не беше първият ни избор, когато бързахме да стигнем някъде. Родителите бяха по-строги от законите, затова ги слушахме и изпълнявахме послушно. Последните 50 години бяха най-плодотворните години в световната история.
Нашите поколения са създали най-добрите изобретатели и учени някога. Имахме свобода, право на грешки, успех и отговорност. И се научихме да живеем с това! Ако принадлежите към това поколение, аз ви поздравявам и вдигам тост за вас. "Всеки от нас е ангел само с едно крило, затова летим прегърнати."" - с тези силни думи завършва посланието на жената.
А вие припознавате ли себе си в казаното?