Никога не е късно да започнеш отначало. Да натиснеш бутона „Пауза”. Да си помеш дъх. И да започнеш наново. Начисто

"Никога не е късно да започнеш отначало. Да натиснеш бутона „Пауза”. Да си помеш дъх. И да започнеш наново. Начисто.

Не е необходимо да губиш себе си в цикъла от самообвинения и съжаления за минали грешки и пропуснати възможности. Не е необходимо да губиш себе си в лабиринта от страхове и притеснения. Не е необходимо да се държиш за своя гняв и да го носиш навсякъде със себе си, като малък, но тежък буркан. Ти си повече от този буркан, който чака да бъде напълнен с неудовлетвореност, несподелена любов, пристрастеност и какво ли още не – все неща, които изсмукват твоето истинско Аз. Неща, които не си ти. Този малък буркан изсмуква енергията ти и те оставя безсилен.

Този малък буркан те кара да вярваш, че той определя какъв човек си. И ти до такава степен прегръщаш идеята, че се опитваш да се побереш между стъклените му стени. Страхуваш се да излезеш извън него. Страхуваш се да се разлееш.

Животът не е съвършен. Той е красив и сложен. И изненадващ. И объркан. И ти си част от него, част, която расте и се променя, и се смее, и обича, и се чупи, и после събира пак частите си в едно. За да започне наново. И начисто.

Отърви се от токсичните хора в живота си. От фалшивите връзки. И фалшивите приятели. От клюките. От притесненията кой какво е казал. От страховете за бъдещето, което не можеш да контролираш. Отърви се от всичко това. И от другото, което ти пречи. Пусни се. Никога не е твърде късно да оставиш на земята буркана, който носиш, и да извадиш себе си от него. Грабни краката и ръцете си, и мозъка, и сърцето си, и душата си, и ги сглоби отново. Позволи на онова твое Аз, онова истинско Аз, отново да излезе наяве. Пресъздай себе си. Свържи се отново със своята същност. Започни наново.

Не е нужно да си статичен. Не е нужно да продължиш да бъдеш човека, който си бил досега. Светът непрестанно се променя. Ти също се променяш заедно с него.

Имаш пълната свобода да тръгнеш, в която посока си пожелаеш. Ако не ти хареса, просто спри. Поеми си въздух. И направи завой. Наляво. Или надясно. Няма значение. Имаш пълната свобода да избираш. Единствено не се връщай обратно!

Никога не е твърде късно да промениш живота си. Да си тръгнеш от нещата, които са се счупили, и за които знаеш, че няма как да се оправят и да станат, каквито са били преди. Да се усмихнеш на нещата, които знаеш, че не можеш да промениш. Помни: нищо в този живот не е перфектно. И ти не си перфектен. Приеми го. Спри да носиш онзи буркан с теб. Спри да припомняш на себе си и на другите в какво си се провалил, в какво не си успял. Забрави за буркана. Забрави, че досега си се определял спрямо него. Време е да определиш себе си с нещо друго. Хвърли го. Виж го как се разбива на парчета и отпразнувай своята победа. Отпразнувай болката от промяната. И от израстването.

А след това започни наново. И начисто. Стъпка по стъпка. Парче по парче. Започни с малките неща. И бъди търпелив към себе си. Защото се раждаш отново. Защото се ражда твоето ново Аз. Защото ставаш себе си."