Българите почитат св. Никола като закрилник на морската шир, на реките и езерата, на подводния свят, на моряците и рибарите и празникът му е познат и като и „Морски Св.
Според преданието, когато светецът бил с лодката си в морето, излязла буря и подът на гемията се пропукал. Св. Никола хванал един шаран от водата, запушил с него дупката на лодката и спасил останалите моряци, които били с него. Затуй в чест на светеца се жертва шаран, тъй като той се приема за негов „слуга”. Стопанките приготвят празнично ястие от риба, наричано „рибник” - най-често шаран, пълнен с булгур, ориз , лук, орехи и стафиди, увит и печен в тесто. Затова наричат празника още „Рибни Св. Никола”, „Рибена черква”. Приема се, че костта от главата на шарана с формата на кръст има чудодейна сила. Наричат я „кръхче” (кръстче) или „дъна” и я пришиват към шапчиците на децата, за да ги пази от „зли очи” и от уроки. Казва се, че „на Никулден трябва да си почоплиш зъбите с кост от риба”, за здраве.
За никулденската трапеза жените приготвят и обредни колаци, наречени „боговица”, „николски кравай”, „богов хляб”, „светец”. Върху хляба моделират с тесто Св. Никола и кораба му. На трапезата се нареждат и други постни храни - варена царевица, жито, постни сарми, чушки и фасул, тъй като празникът е по време на постите. Част от рибника и питата жените раздават на съседи за здраве и за да пази Св. Никола моряците и лодките им от крушение. Трапезата не се вдига цял ден и къщата е отворена за всеки гост и пътник и никой не трябва да бъде върнат. По стар обичай първити уловени риби на този ден се даряват на Св. Никола - или пускат обратно във водата, или ги дават на съседи и близки.
Св. Никола се почита и като семеен и родов покровител, светец-пазител на дома и имота. Устройват се семейни чествания, познати като „служба”, „курбан”, „светец”, „слава”, „оброк”, „наместник”.
Из селото тръгват моми и ергени, наричани „службари” и канят роднини вечерта на служба, на която присъстват само най-възрастните мъже от един род. След празнично угощение мъжете отиват в дома на друг роднина и така обхождат целия род до сутринта. Св. Никола се почита и от момите на възраст за женене, които вярват, че той може да им помогне да си намерят добър съпруг и да бъдат щастливи. Тази вяра е свързана с житието на светеца, в което четем, че веднъж той дал на жена вдовица три торби с жълтици, за да може да омъжи трите си дъщери.
На празника се правят предсказания за времето и бъдещата реколта , присъстват и много женитбени елементи. Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро - сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат.
Установяването на връзка със света на мъртвите е сред основните ритуални практики в този ден. В обреда вземат участие само мъжете, като най-възрастните поемат важната роля да направляват осъществяването на контакт с починалите предци-покровители.
