Какви са научните хипотези и най-вече – как да бъдат привлечени повече туристи на това уникално историческо място? Отговорите на тези въпроси поднесе археологът от Русенския музей Стоян Йорданов. Презинтацията му бе обявена за 12 март, четвъртък, в Историческия музей на пл.
Всяка година археологическото проучване на средновековния Червен добавя нови детайли към неговия облик, разкрива изключителна му роля в живота на Второто българско царство (ХІІ - ХІV в.). През миналата календарна година, например, продължи проучването на некропола от ХІІ - ХІІІ в. във вътрешния град на Червен.
Както и през предходните години, участници в разкопките бяха студенти по археология от Великобритания. Очертаха се по-точно границите на некропола и бяха допълнени данните за облика на църква № 13.
Средновековният Червен – един от най-големите градове на Второто българско царство, се намира на около 35 км южно от Русе, до днешното село Червен в долината на река Черни Лом. За времето си той е бил едно от най-значимите военни, административни, стопански и духовни средища на България, се казва в подробен материал, публикуван на сайта на Регоиналния исторически музей в Русе. Автор на публикацията е Стоян Йорданов.
От текста научаваме и, че още през VІ в. върху част от рида е била изградена голяма ранновизантийска крепост. Тя съществувала само няколко десетилетия, но на мястото й по време на Първото българско царство (VІІ - ХІ в.) се появило неголямо селище. При създаването на Второто българско царство през 1187 г., крепостта вече се е наричала Червен.
Средищното местоположение на града в Поломието, важните пътища, които се пресичат тук, удобният за лесна отбрана терен, както и плодородните земи наоколо и други благоприятни условия предопределили неговия бърз разцвет.
След възстановяването на самостоятелната българска църква през 1235 г. Червен станал седалище на една от големите митрополии, което го наредило сред важните църковни и културни центрове на страната.
Показателно за това е запазеното в историческите изворите сведение, че като напуснал столицата Търново, видният български общественик и разпространител на исихазма св. Теодосий Търновски пристигнал в Червен, за да продължи там духовното си израстване.
Проспериращото двувековно развитие на Червен в голяма степен било резултат от неговата отдалеченост от зоните на активни военни стълкновения. Въпреки това той бил превземан и вероятно разрушаван неколкократно.
През пролетта на 1241 г. бил разорен от една татарска армия, опустошила процъфтяващите селища в Поломието. През 1277 г. бил завзет от воюващата с българския селски цар Ивайло византийска войска.
Фатално за града станало превземането му от османската армия през 1388 г., за което известяват историческите хроники. Тогава Червен бил унищожен от стихиен пожар, потвърден и от археологическото проучване.
Следващите векове били белязани от постепенен упадък. В началото градът запазил административните и военните си функции в Османската държава, но постепенно се превърнал в неголямо провинциално селище. Населението му намаляло многократно, но се запазило предимно българско.
През ХVІ в. седалището на Червенския епископ било преместено в Русе. По това време вероятно жителите му вече са били напуснали високия рид и са живели само в подножието.
Червенският рид оживява отново през 1910-1911 г., когато българският историк-медиевист, археолог и епиграф Васил Златарски поставя началото на археологическото проучване, като разкопава една от червенските катедрални църкви.
Последвалите проучвания постепенно изваждат от земята и забравата стария град. Сега червенският рид привлича хиляди посетители, които идват да видят един от най-импозантните, най-добре проучени и добре запазени наши поселища от Средновековието.
Застроената територия на Червен имала площ от около 180 хектара и значително превишавала размерите на повечето от останалите средновековни български градове. В нея се обособили т. нар. “вътрешен” укрепен град, който заемал скалния рид, и незащитеният “външен” град, или “подградие”, който се намирал в подножието.
Червен бил застроен с обществени, жилищни и стопански сгради, като тяхната плътност във вътрешния град била по-висока. Къщите се издигали на по няколко етажа и между тях се провирали тесни улици. Главната улица, широка около 2 м, пресичала по дължина целия град.
Поради етапното увеличаване на площта му, вътрешният град също бил разделен на няколко зони.
Най-открояваща се била “Цитаделата”, която заемала високата част на рида. Тя обхващала територията на някогашната ранновизантийска крепост.
В цитаделата се намирали замъкът на червенските владетели, обществени сгради, най-големите и красиви църкви. В нейния източен край бил и градският площад.
Останалата, разположена западно от цитаделата територия на вътрешния град, била усвоявана постепенно. В началото там са преобладавали занаятчийските работилници, но през ХІV в. те били изместени от жилищни квартали.
Досега в Червен са разкрити руините на 12 православни църкви, които имат различни размери, украса и архитектурни особености. Един надпис сочи, че там някога е съществувала и арменска църква.
Най-големи и представителни са били църквите № 2 и № 4 в цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида Те обединявали в плана си кръста - всеизвестния християнски символ и купола, който е здрава архитектурна конструкция.
Всички елементи на тези църкви са осмислени от дълбока християнска символика. В тях куполът и олтарът представят небето, а ниските части – земята, източната страна е раят, а западната – адът.
Църквите са имали обширни наоси и големи притвори, над които се е извисявала звънарница. Фасадите им са били много живописни. Типични са били редуващите се по тях пояси от камък и тухли, както и взиданите във високите части на стените блестящи с разноцветната си глеч керамични орнаменти.
По време на археологическите разкопки са намерени много монети, сред които преобладават българските от ХІV в. Разкрити са и няколко големи монетни находки от това време, които освен български съдържат влашки и дори ранни османски монети.
това откритие дава представа за града като важно средище на търговия както с отвъддунавските земи, така и с южните краища на Балканския полуостров, които вече са били завладени от османските турци.
Вече шест поредни години сред останките на средновековния град се провежда фестивалът „Средновековен град Червен“.
