Сърдечен хирург №1 на България проф. Александър Чирков е започнал да прилага смехотерапия на тежкоболните си пациенти.
„Чирков винаги е бил и невероятен психолог. Първо лекува хората като терапевт, след това като хирург", възхитиха се от всеотдайността на светилото родни лекари. Те не скриха, че повечето медици не отделят и 5 минути да поговорят с пациента и да му окажат подкрепа, камо ли да ги разведряват с вицове. Геният на сърдечните операции обаче не се обръщал към многото обучени в смехотерапия специалисти, какъвто е актьорът Николай Николаев - Бате Николай у нас. Професорът държал сам да твори веселите спектакли пред пациентите.
„Не можете да си представите какво чувство за хумор има. Чирков знае стотици вицове, как ги помни", изумени са негови пациенти, които признават, че наистина се чувстват по-добре след веселите минути с гениалния хирург. Самият Чирков от години проповядва как най-големият враг на болестите са добротата, липсата на завист и умението да се забавляваш.
„На сърцето най-много вреди злобата, омразата и завистта, лошата храна и обездвижването. Те, заедно с лошите мисли, са му най-големите врагове, те могат да убият сърцето. Ако не завиждате и не злобеете и държите килограмите си под контрол, никога няма да ви удари инфаркт или инсулт", повтаря постоянно проф. Чирков. Самият той редовно се събира с приятели, спортува и всеки ден прави лицеви опори след операция, за да изкара насъбраната отрицателна енергия. Той не изневерявал на навика си дори сред най-тежка интервенция, след която се чувствал като изцеден.
Чирков, който преди дни навърши 78 години, винаги е имал оригинален подход към пациентите си. Негов личен патент е по време на операция да пуска класическа музика, за да въздейства благотворно на подсъзнателно ниво и на болния, а и на настроението на лекарите. В клиниките, в които оперира, винаги елегантно облечени жени приемат и се грижат за постъпването на болните.
Професорът никога не пренебрегва обстановката, настроението и външния вид на медицинския персонал, включително и собствения си. Никога не сме видели професора размъкнат, запуснат и в занемарено облекло, признават всички, които са работили с него.
