Безспорно най- много селища с колоритни и смешни имена в България има в Габровска област. Че къде другаде ако не там! Чувството за хумор на хората в този регион е всеизвестно.
Така например село Торбалъжи, което се намира само на 15 минути път с кола от Габрово било кръстено на прякора на първия заселник и основател на селището – козарят Дончо Торбалъжи. А го наричали така, поради таланта му да разказва увлекателно измислени от него истории. Хората го слушали в захлас и се дивели на историите му, макар да знаели, че са чиста измислица. Днес в китното село Торбалъжи живеят около 200 души в 62 къщи. Много от жителите му споделят, че непрекъснато изпитват неудобство когато трябва да споменат къде живеят.
Други пък се гордеят, че са „торбалъжци”. Два от кварталите на Габрово – кв. Андреево и кв. Любово са бивши села, чиито имена преди присъединяването им са били – Търсигъзи и Гъзурниците. За да сме коректни, трябва да уточним, че произхода на името Гъзурниците не е свързан с това, което си мислите.
Става въпрос за данъка „гъзурнина” – който бил специфичен за този край налог върху произведеното жито. В близост до село Гъзурниците се намира малката махаличка със звучното име Пръдлевци. Към гореизброените селища с „горди” имена можем да добавим и дряновското село Дупините, тревненското село Пържиграх, в което днес не живее никой, а десетината къщурки пустеят и се рушат. Принос в цялостния колорит от селски имена имат и дряновските Бърборци, Длъгня, Крачунка, Цинга, Шишня, Чуйпетлово, Тъпчилещово и Пърша.
Българите мрат да кръщават със странни имена не единствено селата си, но и улиците на които живеят! Още по-голямо неудобство от името на селото си вероятно са изпитвали жителите на с. Сърбогъзи. Говорим в минало време, защото Сърбогъзи е едно от изчезналите села в България.
Преди години селото с неприлично име било напуснато от последния си жител – Бай Дончо, който си купил къща в съседното село Престой. Явно той е последният сърбогъзец, устискал на подигравките на хората от съседните селища.
