Мекиците са традиционно българско ястие, направено от тесто, което е предварително замесено. То се оставя да втаса, т.е.
Сервират се обичайно за закуска с пудра захар или друго сладко, както и със сирене и добавки по избор. Има доста рецепти, като основната разлика между тях е в набухвателя и млякото.
Българинът по принцип обича пържените храни, но мекиците, спомен още от детството, са на първо място. И е така, тъй като обикновено те стават по-мазнички, в смисъл-хрупкавата коричка, получена при пърженето, влудява сетивата. Но точно там се крие опасността.
Когато се пържат мекиците, загрятата мазнина достига до температури от порядъка на 200-270° С. При тях, както в продуктите, така и в самата мазнина настъпват изменения. Получава се реакцията на липидна пероксидация, т.е. във веригите на мастните киселини става насищане на ненаситените им връзки с О2.
Така започва изпускане на паразитни молекули с висока енергия- свободни радикали. След като бъдат погълнати, тези радикали играят ролята на бомби, които избухват по повърхността или във вътрешността на клетките на човешкия организъм, като така смущават естествените физиологични процеси, протичащи в тях.
В някои клетки е допустимо да мутират и да възникне рак. Най- често това се случва при лигавицата на стомаха. Разбира се не при всеки, но опасността е реална.
По принцип клетките имат защитни системи, обезвреждащи свободни радикали, но всяка защита понякога се пропуква. В случая резултатът би бил фатален.
За да се предпазите, би било разумно да ограничите приема на мекици и подобни пържени закуски. Друг съвет е за подмяната на олио веднага след първото пържене и ако е възможно то да е от растителни мазнини.
