Обредни обичаи на Бабинден
Празникът е езически и е свързан със семейните обичаи. В народните традиции денят се свързва с бабите, жените, които помагат в израждането на децата в дома на родилката.
С изпълняването на обредни обичаи на Бабинден се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Празникът идва от далечните праславянски времена. Особено почитан е по време на Възраждането.
Народните обреди започват още преди изгрев слънце, когато майките с деца от 1- до 3-годишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят".
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с кърпата, който е донесла.
След това, бабата подсушава мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата ги закичва с китка здравец, вързана с червен и бял конец. Често при поливането, бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!"
След поливането, жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо, а тя връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила, червено и бяло конче със сребърна монета като също им раздава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
