С неземния дар да помага срещу болести и да вижда отвъд оста на времето е била надарена Преподобна Стойна . Миналия уикенд хора от близо и далеч използваха почивните дни, за да посетят нейния дом-църквичка „Свети Георги“ в село Златолист.
„Някои лани празнуваха, но ние старите така бориме, кога годината се изпълни тогава е юбилеят.
През житието на преподобна Стойна могат да бъдат прокарани множеството паралели с живота на другата велика чародейка, живяла в този край – Ванга. И двете ослепяват на младини, и двете после получават пророчески дар, след като се преселват по тези земи. И двете пророчици се свързват с храм, който се посещава след кончината им, въпреки че не са канонизирани за светици.
„Докато беше жива, Вангелия казваше, че Стойнето Сушева й е нещо като духовна майка. И когато тя починала, тази сила да пророкува и помага е дошла някак си у нея. Оти у природата нищо се не губи, така казваше“, спомни си баба Микра, дошла да запали кандило пред лика на Стойна.
Как е изглеждала тя, свидетелства само портретът, закачен в монашеската килия. Там всичко е оставено, както е било по нейното време. До вратата й има масичка, върху която е поставена една книга. В нея вярващите пишат своите желания. В средата на храма, под купола пък има мраморна плоча с двуглав орел. Хората вярват, че в камъка е стаена наземна сила. Ако човек остане малко върху него, се зарежда с целебна биоенергия.
Малцината старци, останали да живетя в село Златолист, споделят, че напоследък мястото се е превърнало в любима дестинация на много руски екстрасенси.
Тъй като е близо до другото енергийно място, Рупите, та след посещението на Вангиния гроб, наминавали и насам. Били изумени каква сила крие мястото и що за картини им се давало да зърнат от историята на планетата. Някои от тях лягат направо на пода и се зареждат, чудят се тукашните баби. Други посетители получавали откровения свише. На трети се явявала самата Стойна и им говорела за бъдещето на земята.
Човек от Сандански разказа, че тази пролет случайно се засякъл с руска екстрасенска, която твърдяла, че Преподобна Стойна и се явява на сън и и говори. Жената легнала за 40 минути под чинара в църковния двор, за който се смята, че е другото енергийно място в района. След като станала, заявила, че Преподобната й е дала да види картини от края на света, които щели да станат в идните три века.
„Тогава хората сме щели да се изнесем да живеем в плаващи градове, а на небето ще грее втора луна.
На мой въпрос кога ще стане това, рускинята ми отговори, че може още утре да стане, но не по-късно от 300 години. Това решавал само Бог, гледайки везната между грешниците и праведните“, довери чутото Емил Котев и се прекръсти.
Посетителите разказват и други посмъртни предсказания на феноменалната жена. Едно от тях гласи, че астеорид лети към Земята, но вместо да ни удари, ще започне да се върти като спътник между земята и Месечината. Планетата ще се спаси, но заради мощните гравитационени сили моретата и океаните ще се разместят. Дали това ще стане, само можем да гадаем.
Така или иначе до днес няма оставени писмени сведения за пророчествата на една от най-праведните чудотворки, живели по нашите земи. Всичко, което се знае за нея, са разказите от уста на уста на по-възрастни хора. Според тях Преподобната е била уникална.
Виждала е много напред във времето, можела да изцелява дори малария с молитва. В тези моменти кандилата се разтрисали, а тя успокоявала болните с думите, че това е Свети Георги, който „ходел по жицата“.
Както сама признавала, светецът на кон й помагал и я защитавал от беди по време на земната й мисия. Тя използвала иконата му като ключ, с който влизала в канала на времето и чудесата. От там черпела информация и много рецепти. Стойна учела, че човек трябва да прави добро въпреки всичко, да живее с мисълта, че е тук временно, за да се учи на труд, дисциплина и търпение. Отличниците пък получавали истинската награда горе на Небето.
Всевиждащата християнка избягвала да говори за най-далечното бъдеще на България, защото както сама казвала, не се разрешавало Отгоре. На няколко пъти само споделяла, че Великите сили ще ни вземат Бялото море и други земи, но ще изтекат много години и морето само ще си дойде при нас.
Веднъж овчар си загубил стадото някъде край Струма. Незрящата го успокоила, че животните са цели и го упътила къде да ги отирие. Преди да започне да пророкува обаче, Стойна изпадала в особено полусънно състояние, описано при американския ясновидец Едгар Кейси. Също като американеца, и Ванга попадала в това състояние между световете, което някои наричат транс.
Тогава Стойна описала пред кахърния овчар следната картина. Ще да дойде време Струма да стане голяма колкото Дунава. В Бело море ще стане същото като с Черното. Трус ще отвори нови брегове, а старатата суша ще потъне. Древна Елада ще изплува, новата ще се окаже под водата. Тогава Бело море само ще дойде към българско“.
Това езкотично наглед предсказание напоследък взе да звучи доста логично. Нарастват подръжниците на теорията, че в Черно море преди хилядолетия е имало библейски потоп. Вследствие на катаклизъм се е отворил Босфорът. През гигантската дупка в рамките на година-две се е изляло сътрашно количество вода към затвореното до тогава езеро. Твърде вероятно е нещо подобно да е видяла и пророчицата в бъдещето, имайки предвид колко сеизмичен район е територията на Гърция и островите.
Преподобна Стойна е родом от Серския край. Също както Ванга, и тя ослепява на младини. Житието й разказва, че на 7-годишна възраст се разболяла тежко от едра шарка. За зла участ настъпили усложнения, които дали своето отражение. Господ обаче взел едно, но дал друго – всевиждащо око, с което да упътва грешните и да помага на страдащите.Докато навърши 16 лета, тя прекарвала дните си в пълно уединение в отделна стая, гласи житието й. По това време родителите й починали. Някъде тогава започнал да я навестява ангел. Всички знамения били само предвестник на появилата се малко по-късно пророческа и лечителска дарба.
Една нощ й се явил самият Свети Георги. Той й заръчал, че там където живеят, в двора лежи много древна и свята икона. На сутринта започнали да копаят и наистина я открили. Тъй като семейството било бедно с помощта на комшиите съградили малък параклис в чест на светинята. Следващото необяснимо чудо в живота на светицата представлява момент, в който тя изпаднала в летаргия. Също както соматите в Тибет, душата й се отделила за цели 7 дни, а тялото й останало бездиханно.
Златолистци говорят, че малко преди този момент девойката е дала точни заръки на своите близки. А именно – дори да им се вижда мъртва, да не я отписват с лека ръка. „От майка съм чувал, че преподобна Стойна тогава ги предупредила така – „сърцето ми ще спре да бие, акожата ми ще стане бледна и хладна. Когато ме видите такава в никакъв случай не ме погребвайте. Защото аз ще се върна“, спомни си дядо Сотир.
Точно както казала, младата девойка се върнала от Оня свят като спящата красавица. Какво се е случило там, историята мълчи, но след този момент тя била променена. Имала е дарба да помага на болните, както и да провижда много напред и назад във времето и съдбата на хората.
Мълвата за всевиждащата българка се разнесла навред из Егейска Македония. Много народ взел да се стича към родното й село Хазнатар (днешно Хрисохорафа, Гърция). Там младата пророчица останала до 30-ата си година.
През 1912 г. избухнала Балканската война и селото е освободено от османска власт благодарение на Седма рилска девизия. Нейните земляци се радвали, но Стойна ги предупредила да се стягат скоро да бягат. Защото успехът ще е временен. Така и станало. През следващите няколко години почти всички близо 300-ата българска рода се приндудили да се изселят към земите на днешна Южна България. След Първата балканска война се разразила Междусъюзническата война, а доскорошните ни съюзници сърби, гърци и румънци се обърнали срещу ни. За да не станат жертва на гръцките кланета, семейстото на Преподобна Стойна изпреварило с малко тези събития и се отправило към днешен Петрич.
Точно минавали покрай църквата на тогавашното село Долна Сушица (старото име на Златолист-б.а.) и ни в клин ни в ръкав сляпата казала на роднините й да я оставят „у Шушица“. Защото нейният път свършвал в този пущинак. На въпрос на чичо си какво ще чини сама тука, тя отвърнала, „как не съм саминка, я го свет Георги ме чака“.
От този момент сляпата бежанка заживяла в храма като монахиня. Свещеникът Г. Костадинов я приел като гостенка. Тукашните я наричали още калугерката. Ходела с черни дрехи и черна кърпа, всеки ден се молела и водела доста аскетски живот. Хлебец, водица и смокини – това било еждневно й меню. И тук много бързо се разнесла славата на Преподобна Стойна. Заизвивали се опашка от болни, сакати и безпътни люде. Прорицателката гледала на всеки да отдели време, да побеседва с него, да го посъветва.
Свидетелите разказват, че тя виждала всичко, което ще се случи в бъдещето, но казвала само онова, което нейните небесни ментори й позволявали. Най-главният сред тях бил Свети Георги. Тя донесла в храма и неговата чудотворна икона, която открила на младини.
С негова помощ Стойна развила силна лечителска дарба, с която помогнала на стотици болни, които тогавашната медицина била отписала. Веднъж дори успяла да съживила бездихнанно дете от София, което било в кома. Събудила го само като му чела половин час над главата молитви.
Изправяла е и сакати хора на крака, разказват бабите от Златолист. Местните били най-доволни, че лекувала и болните животни – крави, овце, с билки или някакви движения и молитви. После бедните селяни били признателни до гроб, защото на едната крава в обора и няколкото овце те разчитали да изхранват многолюдните си семейства
