Знаете ли, винаги съм мечтала за голямо семейство и деца. За съжаление мечтите ми не се сбъднаха.
Едн нощ преобърна живота ми с главата надолу и ми се струваше, че никога повече няма да бъда същата.
Днес ми е трудно да мисля за майчинство и женското щастие, но отворя ли вашия сайт, ми олеква на душата и започвам да обмислям бъдещето си. Отдавна исках да споделя личната си драма с вас, за която дори и майка ми не знае.
Искам да остана анонимна, но ще кажа, че съм на 24 години. Омъжих се по любов за младеж от добро семейство. Родителите му са уважавани, богати хора. След сватбата с мъжа ми се насладихме на прекрасен меден месец.
По-късно се преместихме да живеем в дома на свекърите. Харесвах ги и нямах нищо против да съжителствам с тях. Голяма къща, сплотено семейство, освен това съпругът ми често пътуваше по работа, а аз не исках да оставам сама. Мислех си, че когато родя, родителите му ще ми помагат да отгледам детето си.
Не забелязах или не исках да забелязвам специалното отношение на свекъра. Вярвах, че това е проява на бащина любов. Той винаги е бил приятелски настроен към мен, уважаваше ме и обичаше. Радвах се на късмета си, неосъзнавайки, че всъщност ме гледа като жена, а не като снаха.
Една нощ си легнах спокойно, но не можах да заспя веднага. Съпругът ми отново беше в командировка, а свекървата спеше дълбоко, упоена от лекарствата за температура. Бях задрямала, когато чух шум.
Погледнах в тъмното мобилния си и видях, че наближава три след полунощ. Изведнъж на вратата се появи силует и разбрах, че в стаята има още някой. Знаех, че със сигурност не е съпругът ми.
Уплашена си помислих, че крадци са нахлули в къщата. Пресегнах се и светнах лампата на нощното си шкафче. И тогава за мой ужас съзрях свекъра да приближава към леглото ми. Той ме погледна мълчаливо, а после се нахвърли отгоре ми, правейки опити да ме целуне по устата.
Беше толкова пиян, че не можеше да стои на краката си. Имах усещането, че ще се задуша от алкохолните изпарения. Борих се с всички сили, но едва ли можех да отблъсна човек, който тежи 100 кг. Пищях, плачех, биех се, и въпреки това мръсникът ме изнасили.
Рано на другата сутрин си събрах багажа и заминах при моя приятелка. Два дни не напуснах дома й. Изпитвах желание да сложа край на живота си. Не отговарях дори на съпруга си, когато ме търсеше по телефона.
Страхувах се, че в болката си ще му разкажа какво ми причини баща му. След дълъг размисъл реших да запазя всичко в тайна. Той винаги щеше да бъде негов баща, докато аз съм просто съпругата. Днес ме има, но утре друга може да бъде на моето място. Седмица по-късно мъжът ми ме откри.
За щастие не знаеше за случилото се. Без да го гледам в очите, му заявих, че вече не го обичам и искам да се разведем. Всичките му опити да ме разубеди в противното, завършиха със сълзи и истерия от моя страна.
Дълбоко в себе си го ненавиждах, защото осъзнах, че той е синът на онзи гаден изнасилвач. Никога повече нямаше да бъдем щастливи. Разведохме се. Но трагедията ми не свърши дотук.
Седмица след развода разбрах, че съм бременна. Първото, което си помислих, че детето е от бившия ми свекър. После обаче си казах, че може и да е от мъжа ми. Всъщност нямаше никакво значение кой е бащата, защото направих аборт.
Днес живея в чужбина. Избягах от всички и най-вече от насилника си. Станах различен човек, животът ми се промени за една нощ … Спрях да общувам с приятели и роднини, тъй като всички те се интересуваха единствено защо бракът ми се разпадна.
Не знам какво ми готви бъдещето. Изминаха шест месеца, но раната е все още свежа. След като завърших курс по психотерапия, осъзнах, че развръзката можеше да бъде съвсем различна.
Аз просто избягах, позволявайки на едно чудовище да контролира съдбата ми.
Още от самото начало трябваше да проумея, че свекърът ме гледа не като снаха, а като жена – обект на пошлите му желания.
Не е леко да пиша за него, но това е пътят към изцелението. Надявам се, че някога ще мога да водя нормален живот, без оглед на миналото. И на врага си не пожелавам участ като моята.
