17 Януари 2018
8941
Снимков материал: pixabay.com
Конституционният съд разреши на работодателите да изплащат поне 60% от трудовото възнаграждение при затруднения.
До решението се стигна, след искането на омбудсмана Мая Манолова, която се противопостави срещу нормата от Кодекса на труда, която позволява такива решения.
Според редица юристи текстът противоречи на основния закон. С липсата на решение конституционните съдии на практика отхвърлят искането на Манолова.
Четирима съдии са подкрепили омбудсмана, съобщава в.
„Сега“. Това са председателят на съда Борис Велчев, Стефка Стоева, Константин Пенчев и Мариана Карагьозова. Двама членове на КС приемат, че искането изобщо не е допустимо – Гроздан Илиев и Георги Ангелов. Шестимата, които са против искането на омбудсмана са – Анастас Анастасов, Кети Маркова, Румен Ненков, Таня Райковска, Филип Димитров и Цанка Цанкова.
„Член 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, работодателят може да му изплаща само 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Тази част от законовата норма противоречи на редица конституционни повели. Тя е в разрез с чл. 48, ал. 5 от конституцията, където се предвижда, че „Работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа“, коментира преди година проф. Васил Мръчков пред „Правен свят“.
Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, добавя проф. Мръчков. И цитира становище на Конституционния съд от 2010 г., според което „правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.
„В същия чл. 242 на КТ, е предвидено, че „разликата до пълния размер на заплатата може да се иска от работодателя и се изплаща допълнително заедно с лихвата“, след като бъде преодоляно затруднението на работодателя.
„Член 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, работодателят може да му изплаща само 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Тази част от законовата норма противоречи на редица конституционни повели. Тя е в разрез с чл. 48, ал. 5 от конституцията, където се предвижда, че „Работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа“, коментира преди година проф. Васил Мръчков пред „Правен свят“.
Посочената разпоредба на Кодекса на труда противоречи и на чл. 48, ал. 1 от конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване, които включват и пълното му заплащане, добавя проф. Мръчков. И цитира становище на Конституционния съд от 2010 г., според което „правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.
„В същия чл. 242 на КТ, е предвидено, че „разликата до пълния размер на заплатата може да се иска от работодателя и се изплаща допълнително заедно с лихвата“, след като бъде преодоляно затруднението на работодателя.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари