Остаряването не е проклятие! Към всички, които се страхуват от старостта:

„Справяте ли се с признаците на стареене?“ беше въведение към реклама, която между другото се занимава с пластични операции, ботокс и други начини за разкрасяване.

Още в началото на тази публикация искам да кажа, че не съм против корекциите по тялото и лицето, поради простата причина, че съм привърженик на това, че всеки човек трябва да прави със себе си и с живота си това, което смята за най-добро за него. По-точно, виждала съм и жени, и мъже, които просто разцъфват след някаква корекция на нос, уши или гърди. Тяхната увереност се е увеличила, те се обичат повече, просто корекцията е променила живота им към по-добро. Не е ли това целта? Всъщност всеки от нас се стреми да направи живота си по-красив. Но това определено не означава, че съм привърженик на това да се прави на много млада възраст и без консултация с психолог. Ако сега ми кажете да направя списък на това, което харесвам физически в себе си и това, което не харесвам, вторият ще бъде по-дълъг и по-обширен. Моята обективност относно външния вид никога не е била стимул да не обичам себе си. Нито смятам, че физическият момент може да компенсира определени психологически състояния, които са наложителни за това защо някой е недоволен от себе си.

Обикновено момичетата стават обсебени от външния си вид през пубертета. Пак ще кажа, нека не смесваме физически недостатъци, които се превръщат в тежест и наистина са проблем. Сега говоря повече за тенденциите, както навремето, когато цялото ми поколение страдаше, защото нямахме сини очи и дълга руса коса. Модните и фотошопирани снимки на "идеалните" жени от списанията вгорчиха живота на нас, жените, в различни етапи от нашето съзряване. Манията ми по сините очи стигна толкова далеч, че сериозно се замислих да нося контактни лещи (които не бяха толкова достъпни в младостта ми, колкото сега) и опитът ми да стана блондинка се оказа катастрофален, с полуувредена коса, която изглеждаше като морков. Вдигнах ръце и за първи път започнах да мисля защо искам да изглеждам различно. Дали причината беше в мита за блондинките и сините очи, че те са по-щастливи? Да! Мислех, че блясъкът и щастието идват с факта, че винаги синеоките блондинки са по-желани. Гледахме моделите и манекенките по телевизията с отворени усти, мечтаейки да сме на тяхно място, обичани и обожавани, да водим техния бляскав живот, изпълнен с купони и партита. По-късно моделите започнаха публично да говорят за това, че са се сблъскали с анорексия, гладувайки до безсъзнание, поглъщайки хапчета и други средства, които им помагат да живеят живот, който изглежда перфектен за нас, простосмъртните.

Разбрах, че няма нищо съвършено, че всичко е в ума и е въпрос на съзнание. Жените, които познавам, които използват ботокс или филъри, са жени, които знаят докъде могат да стигнат с инжекциите. Това са жени, които разбират, че на 50 не могат да изглеждат като на 20, но могат да се освежат. Или казано по народному, всичко, което правят, го правят с "акъл". А методът е много важен за всичко, защото без него се губи контрол и чувство за реалност. Да, ако ме попитате дали искам да имам по-гладко чело и по-малко видими бръчки около очите, ще кажа ДА. Искам устните ми да са пълни, скулите също. Но аз съм страхливец, и то голям. Моето убеждение е, че лягам под ножа или иглата само ако се наложи, ако здравето ми е застрашено и някой ден, ако размисля, ще ви го кажа съвсем откровено, както винаги. Но смятам въпроса дали си имаме работа с признаците на стареене за много преекспониран, защото стареенето не е чудовище под леглото, което изяжда тялото ни. Натъжавам се, когато видя по-възрастна жена, която не прилича на себе си, когато буквално промени лицето си и го прави под натиска от усещането, че е срамота да си стара. Никога не съм се подигравала, защото не знам какво ще ми дойде до главата след десет години, но ми е мъчно, че често остаряването на жените е съпроводено с насмешка и ирония.

Най-интересното е, че това не важи за мъжете. Те са по-секси със сива коса, бяла брада и се смятат за пичове. Не че не са, но двойните аршини ми удрят някак в нервните ганглии. Ако сравните мъж на 60 години и жена на същата възраст, положителните отзиви винаги са в полза на мъжа. Ако една жена изглежда естествена, с бяла коса, бръчки и лице, на което няма грам грим освен крем за лице, веднага я характеризират като негрижеща се за себе си. Откога остаряването е обида за женския пол? Сега дори по света актрисите, които се осмелиха да спрат да се гримират, са широко критикувани, защото се накърнява имиджът на холивудските диви. Така че, когато се сетя, че на известни актриси са премахнали ребрата, за да имат тънка талия, и зъбите, за да имат вдлъбнатини по бузите си, си казвам, че да си млад на всяка цена е като да продадеш душата си на дявола. Митът за женската красота и младост взема своето, а онези, които сляпо се придържат към него, го плащат. Това, което ме плаши не е ботоксът и филърите за освежаване, а набиращата скорост представа, че трябва да бъдем такива, каквито не сме, с пропорции 90-60-90. Така че, мили хора, дори ако се върна назад и се родя отново, пак няма да имам тези пропорции. Или ще ми трябват поне 2 години операции, за да стигна до около 90-60-90... но дори и тогава не напълно.

И както за всяка работа, и тук имаме момента, че за всяко търсене се създава подходяща оферта. Тези, които могат да си го позволят финансово, отиват при топ пластични хирурзи (и това все още не е гаранция, защото Донатела Версаче е пример за вас, че понякога и парите не могат да ви купят младост). Но какво да кажем за жените, които имат нужда, желание или по някакъв начин са принудени да направят някаква корекция, а не могат да си я позволят при най-добрите лекари? Колко пъти сте виждали и чували за усложнения след неправилно извършена процедура? Алергии, отказ на тялото да приеме импланти и дори смърт. Моят пост не е да ви разубедя, ако сте решили да правите нещо с тялото или лицето си, а да ви кажа следното:

• Не правете корекции заради някого или заради страха от остаряването, защото остаряваме и няма как да избягаме.

• Не се оценявайте по това дали другите ви харесват физически, защото дори партньорите на най-красивите жени в света не виждат жените си като модели, те свикват с външния им вид.

• Ако вече искате да правите корекции, нека те са в посока открояване на красотата във вас, характера ви и действайте с "акъл".

• Непременно се консултирайте с психолог или психиатър, за да сте наясно дали ви е грижа за себе си или не. Второто не се решава с външния вид, а с работата върху себе си.

• Имайте предвид, че ако не купувате храната си от където и да е, най-малкото, което трябва да направите, е да сложите в себе си "каквото и да е". Информирайте се подробно за процеса, но и за възможните рискове.

• И най-важното от всичко... не винаги това, което искате, е това, което ще имате като краен резултат.

Остаряването не е страшно, страшно е, когато нещо те изяжда отвътре и не си щастлив. И ето ме, за да отговоря на този известен въпрос дали и как се справям с признаците на стареене (които имам). Аз живея! Живея според възможностите си, старая се винаги да имам време за близките си и за себе си. Изчиствам ума и душата си с красиви мисли и красиви хора до мен. Не че не си представям старостта, защото не мисля, че има човек, който да не изпитва някакъв неясен скептицизъм, когато си помисли за нея. Но как да ви кажа, всяка година си казвам, че все още съм щастлива, че все още съм тук. Засега използвам само обикновен крем за лице и нямам ритуали за красота. Не за друго, мързелива съм и виждам, че младостта е в сърцето ми. А няма нищо по-страшно от това душата ти да остарее и смехът да изчезне в теб. И пак ще ви кажа, каквото и да правите със себе си, правете го с много любов към себе си.

От една осъзната жена.