Само аз ли съм ЗА, или има някои фундаментални проблеми със строгата моногамия? Не ме разбирайте погрешно, аз не съм на мнение, че трябва да преспим с всеки, който срещнем, само че стриктната моногамия изглежда, че носи само повече вреда отколкото полза.
Нездравословната мания, един човек да отговаря на по-голямата част от нашите нужди;
Осъждане липсата на сексуално удовлетворение, ако партньорът ни не може да ни задоволява адекватно, или губи способността си да го прави
Липсата на разнообразие в сексуалните отношения, която е възможно да доведе до загуба на сексуално влечение с течение на времето
Моногамията прави живота доста труден, ако по някаква причина партньорите се разделят
Предвид този доста грозен поглед върху моногамията, въпросът който след това идва е, защо тогава почти всички го правят?
Първата мисъл, която ми идва на ум е да традицията - но без логически разсъждения, традицията не означава много. Ние имаме много традиции, възникнали поради духовни предпоставки и пример за това е наказанието на хора в някои части на света, които дръзват да обидят Бог, като работят в събота.
Втората мисъл има повече общо с биологията и е свързана с развитието на нашия вид.
Третата мисъл е любовта и желанието да бъдем заедно. Въпреки че любовта е наистина красива, повечето (ако не всички) от нас имат щастието да изпитат, нека да обсъдим за момент, какъв вид любов е тази, която преживяваме в повечето връзки ...Дали е любовта към партньора ни, или любовта към себе си?
Да речем, че сте с някой, който ви прави щастливи, отколкото всеки друг с когото някога сте били. След известно време, наричаме това чувство към тях любов. След известно време срещате някоя дама, за която сте сигурни на 100%, че ще направи партньорът ви по-щастлив, отколкото вие го правите и с нея той би имал по-пълноценна и щастлива връзка. Представяте му я, така че партньорът ви би могъл да открие нови хоризонти на щастието си с нея...или си оставате с него, за да продължите да получавате това, което искате?
Тъй като много малко от хората, които съм питала отговарят, че не биха жертвали себе си в името на щастието на партньора си, то аз ще отида по-далеч и ще кажа, че истинската любов е много по-различна от егоистичната измислица, за която повечето мислят, че е истинска!
С изключение на сериозната загриженост за предаване на болестите по полов път, единствените реални предизвикателства пред "Отворените взаимоотношения", са вътрешните демони на хората (алчност и ревност), и пресъздаването на социалната инфраструктура, според която не можем толкова лесно да се разделим, или да бъдем завладени. Изглежда ми доста просто, че това е начинът, по който можем да постъпваме, но очевидно, за да преместим планина, трябва да започнем първо от малките камъни.
