Невероятната история на един човешки живот е само още едно доказателство, че болните пациенти никога не трябва да губят надежда и да продължат да се борят. Именно, когато през 1976 г.
В самото начало, той е бил разрушен от депресията и по цели дни лежал в леглото, докато съпругата му и майка му са поели грижата за него. Въпреки това, един ден се възвръща вярата и желанието му за живот, така че приемайки, че ще живее още малко, той решил последните месеци да се разхожда, да общува с хората ... Просто да има активен живот. През следващите няколко седмици, той почувствал, че силата бавно се връща, така че един ден дори решил и да засади градината си, въпреки че не е очаквал, че ще доживее до раждането на плодовете от засадените растения. Все пак, това е добра причина да се възползва под слънцето, на чист въздух край морето.
Минали шест месеца, но Мораитис не умрял. Вместо смърт, той работил на земята, будил се рано и през целия ден пребивавал навън, на въздух. Сам си приготвял обяд от зеленчуците, които посадил в своя двор. Вечер, той се оттеглял в местната кръчма, играейки домино до късно след полунощ. Годините минавали, а той се чувствал все по-здрав. След цели 30 години такъв начин на живот, той навършил 97 години и когато разбрал, че няма скоро да умре, решил да отиде на преглед със своите стари резултати, с цел да провери какво се е случило.
Скоро разбрал, че всички тези лекари, които му предвиждали още 6 месеца живот, тогава вече били мъртви, т.е., че той всички ги надживял. Мораитис никога не започнал химиотерапията, която трябвало да му удължи живота, той просто се премества на Икария.
Невероятен старец, починал на възраст от 102 години, а в неговия смъртен акт, като причина за смъртта е посочена дълбоката старост, а ракът не е споменат, защото при последния преглед, той не съществувал.
Посланието от историята на живота на Мораитис е това, че хората трябва да знаят, че на болния човек не му трябва толкова медицина, колкото му трябва вяра, воля и любов към природата. За здравето е необходима регенерация на тялото и духа. Това, което е особено интересен е фактът, че мястото в което Мораитис прекарал последните десетилетия от живота си, в света е известно здравословната храна, но и като остров, на който "хората забравят да умрат".
Там жителите почти не знаят какво е това болест на сърцето, или рак и подобни случаи са истинска рядкост на Икария. Зехтинът, руколата, елда, пълнозърнест хляб, риган, магданоз и всички подобни билки ежедневно са представени на трапезата на тези хора. Също така, червено месо в Икария не се яде повече от веднъж седмично. "Може би нямаме много пари, но винаги имаме храна на масата и се забавляваме със семейството и приятелите. Не бързайте за всички задължения да приключите през деня, за да не работите и вечер. В края на деня, не сядаме пред телевизора, а си говорим и се смеем", казват жителите на Икария.
Необичайноста на живота на Икария се състои в това, че там никой не бърза. Всичко, което хората ядат, те самите произвеждат в техните градини. През деня те ходят и по 20 км, а в следобедните часове, цялото село почива. Тези хора се смеят и са приятели помежду си. Живеят без голям стрес и точно заради това са най-щастливи. Борбата за пари за тях е нещо непознато.
