Гръцките учени са почти сигурни, че открили гробница на велик владетел и вероятно принадлежи именно на Александър Велики ! По тяхно мнение там била погребана и жената на императора, Роксана.
Гробницата е с оби¬колка от 498 м, почти десет пъти по-голяма от гробницата на Филип Македонски във Вергина. Външното покритие е с високо качест¬во мрамор от Тасос, обработен по начин, който предизвиква респект у хората със съвършенството си на изработка.
Вероятно става въпрос за грешка! …твърди Тодор Узунов, председател на SATO.Това е исторически клуб с членове от над 20 страни, занимаващи се с история и културология. Целта на организацията е равнопоставеното разглеждане приноса на различните народи към развитието на индоевропейската култура.
Ако тя не е на синът на Александър, то става въпрос за гробницата на лакедемонския генерал Брасид, която се издигала близо до градската агора!
Брасид (Βρασίδας) е роден в Спарта. Той е един от най-видните спартански генерали участвали в Пелопонеските войни. Рожденната му дата е неясна, но са известни имената на родителите му, Телид и Аргиле. Баща му Телид е високоуважаван член на обществото. Неговият подпис стои под мирен договор между Спарта и Атина, сключен през 421 пр. Хр. Известни са много негови участия във военни кампании като в битката при Пилос бива тежко ранен. В хода на Пелопонеските войни, негово е предложението за експанзия по суша и завладяването на много атински колонистки градове по тракийското крайбрежие.
Пред Герусията – съвет на старейшините, той успява да прокара смел план за нападение по сухоземен път, пресичайки цяла Тесалия. Типично по спартански той провежда битките там където пожелае и така отклонява натиска на атиняните срещу Пелопонес. Негов съюзник в Тракийската кампания е Пердика II – македонски цар от династията на Агреадите и противник на Атина, стремящ се да отслаби влиянието на Атинския морски съюз над колонистките градове по тракийското крайбрежие.
Именно в тази фаза на войната , казва Тодор Узунов, Амфиполис – първият атински колонистки град е в центъра на събитията. В него се провежда една от решаващите битки за надмощие между двете сили. Годината е 423 пр.н.е. Предводител на атинската армия е неувереният Клеон, който повече време обсъждал планове за отстъпление отколкото за отбрана на града. Като разбрал това, Брасид наредил на своя съпредводител Клеарид да се приготви за „излаз”, тоест нападение, с халкидската конница и миркински отряди през „Тракийските порти”, намиращи се от северната страна на града. Самият той предприел стремително нападение срещу централните сили на противника и ги сразил. Предводителят на атиняните Клеон бил застигнат от местен пелтаст и убит. В разгара на битката Брасид бива тежко ранен, но успява умело да прикрие това за да не спре устрема на войниците си. В битката загинали 600 атиняни и само 7 спартански съюзници.
Ето какво пише великият Тукидид във връзка с това:
„…А пък войниците в другия лагер, които били изтеглили Брасид от битката и го подслонили го пренесли в Амфиполис, когато още дишал. Там той могъл да узнае, че неговите войски са извоювали победата и скоро след това издъхнал.”…
И ето важният текст, посочва Тодор Узунов ….”След това съюзниците извършили официално тържествено погребение на Брасид, в което те всички участвали с оръжие и което станало на държавни разноски; те го погребали в града, на входа на сегашната агора (главният площад). От този ден насетне, след като издигнали ограда около неговата гробница, гражданите на Амфиполис му принасят жертви като на Херос. Освен това всяка година амфиполците организират в негова чест състезателни игри и ежегодни жертвоприношения. Те също така му посветили и града, като го обявили за основател (ойкист)…..Те смятали Брасид за свой спасител!”
Историята по погребението и построяването на гробницата говори красноречиво сама по себе си. Тук не става въпрос за династ, а легендарен герой! Издигнатата ограда, вероятно е крепидата, която за сега остава единствено разкрита и дава някакви сведения за конструкцията на съоръжението. Провъзгласяването му за ойкист било най-високата чест защото това го превръщало в патрон на града. Съответно всички паметници свързани с истинският атински основател Хагиад бил сринати и заличени.
Интересен е фактът, че на самото поклонение „всички участвали с оръжие”. Това е рядкост защото такива ритуали изключвали подобни прояви! Самият акт показва до каква степен спартанците, участвали в тази мисия, а и всички съюзници, пренебрегнали в знак на почит към генерала си приетите норми. Те не погребвали смъртен, а богоизбран военачалник! Вероятно в главите им е звучало последното наставление на Брасид , „….и знайте, че за успех във войната са необходими три условия: подчинение, решителност и чувство за чест!”
Точно поради това, че той умира в битка и далеч от родна Спарта получава всеобщата и най-важното, искрена любов и признание от страна на всички. Вероятно не е имало участник в събитията, който да не е взел участие в построяването на храма, което може да обясни и неговата мащабност. Това не би могло да се случи в родината му където съветът на старейшините би трябвало да реши дали си струват подобни почести.
Поради мащабността на съоръжението все пак не е изключено то да е свързано с Александър, но не със самия него, а с едноименният му малолетен син, определен за цар и убит през 309 пр.н.е..в Амфиполис заедно с вдовицата Роксана от бъдещият владетел на Македония, Касандър.
Всичко казано до тук е историческа истина, но само археологията на базата на достатъчно епиграфски материал ще се произнесе категорично на кого принадлежи гробницата от Амфиполис.
