В над 90% от сградите, в които се установява повишена концентрация на радон, източникът на този естествен радиоактивен газ е теренът под тях. Затова според програма на правителството, приета наскоро, предстои на всички нива да се вземат мерки, за да се ограничи вредното му въздействие.
Начините са два - вредният газ да се изсмуче под блока или подът на сградата с доказано наднормено излъчване да се покрие с изолиращи материали.
Радонът е безцветен и без мирис, улавя го само специална апаратура.
се отлага в белите дробове и се оказва един от основните причинители на рак на белия дроб, категорични са експертите според проучването в държавната програма. (Още за радона, как прониква във въздуха и как го вдишваме - виж в карето.)
Основните начини за защита от радона технически са два. Единият е именно този с изолацията на пода или съответно тавана на долното помещение. Източникът на вредното облъчване може да се изолира с подова замазка или с изолиращо полимерно фолио. Понякога се комбинират и двете средства.
Друг вариант е т.нар. пръскана изолация на базата на полиуретанови или епоксидни смоли, разказа проф. Димитър Назърски от УНСС, преподавател по строителни материали в университета. Дебелината на пръсканата изолация трябва да е 300-400 микрона или поне 4-5 ръце.
"Проблемът е в това, че бетонът е пропусклив. А според европейските директиви трябва да се изолира вредното влияние на радона. Основният проблем е в сутеренните помещения, и то в региони със специфичните скални почви, в които прониква и се акумулира радиоактивният газ", разказа още проф. Назърски. Облъчени по-сериозно са още помещения като мазета и подземни гаражи.
Сметката за такава пръскана изолация сочи, че за покритието на 1 квадрат е нужно около 0,5 кг материал. Така при стойност от 5 до 10 лв./кв. м за малка сграда от 300 кв. м или 3 апартамента на 3 етажа сумата ще е около 3000-4000 лв.
Замазката или защитното фолио служат като бариери пред проникването на радон. Според авторите на държавната програма тези т.нар. пасивни средства снижават концентрациите средно с 2 до 5 пъти облъчването, много рядко над 10 пъти. Недостатък е и това, че появата дори и на малки пукнатини, които са неизбежни с течение на времето, намалява ефективността на изолацията. Затова тези методи в момента не се прилагали широко.
Другият начин за справяне с радона е вредният газ да се изсмуче от почвения слой под сградата и да се изхвърли в атмосферата, така че да не може да проникне в помещенията. Реализирането на тези своеобразни аспиратори става чрез инсталирането на т.нар. противорадонови шахти или на контур от противорадонови канавки.
Те вентилират именно сутеренните помещения, като извеждат радона през водни бани - използва се това, че водата е най-добрият абсорбент, и концентрацията на вредния
газ спада. Най-голям опит с такива технологии е натрупан в САЩ, където са издадени и съответни технически стандарти.
С такива противорадонови инсталации се постига много по-голямо снижаване на концентрациите, отколкото с изолацията. Концентрациите се намаляват над 10 пъти, като е постигано и стократно снижаване. В момента това е предпочитаният метод за борба с радона в сгради, който позволява пълно и трайно решаване на проблема на сравнително достъпна цена.
У нас прилагането на технологии е започнало през последните 5 години. Всички санирани до момента сгради, които са отбелязани в правителствената програма, са до София - в Бухово и Горни Богров.
В Горни Богров е санирана детска градина чрез инсталиране и на система с противорадонови канавки, което според специалистите е решило напълно сериозния радонов проблем.
Около 900 000 лв. ще бъдат нужни само за пручвания, които трябва да се направят на сградния фонд и да се състави т.нар. радонова карта на местата над нормата.
В нея ще е ясно кои зони и сгради в тях са облъчвани над нормите с радон, за да се пристъпи съответно и към мерките за ограничаване на вредното му влияние.
Според финансовата рамка изпълнението на цялата програма, която обхваща периода до 2017 г. включително, ще струва 3,020 млн. лв. Това са само изчисления, за които обаче няма яснота откъде държавата ще финансира цялата дейност. Изпълнението на програмата за борба с радона включва още подготовка и представяне на самото проучване, кампании сред населението за проблема и обучение по трудова медицина.
Проучванията ще покажат и колко биха стрували самите защитни мерки за обезопасяване на сградите. Не е ясно и как ще се финансират те.
Според експерти в сградното строителство тези мерки срещу радона са добри, но за съжаление, сградният фонд е в твърде лошо състояние и държавата, общините и собствениците имат да решават доста по-належащи проблеми от този.
Причинява 14% от белодробните заболявания
Радонът е от уран-радиевото семейство, инертен е и се придвижва на големи разстояния от мястото на образуване, достига до повърхностните земни слоеве - почви, скали, минерали, води и въздуха, и така прониква в жилищата.
Навлизането на радон в сградите се влияе от много фактори, като промени в атмосферното налягане, скорост на вятъра и валежите. Затова е предвидено цялостно проучване на сградния фонд за оценка на риска - ще се правят дългосрочни измервания от три месеца до една година.
Опасността идва от това, че се вдишва свободно, по-голямата част от вдишания газ се издишва, но останалата се разтваря в телесните течности. Вдишани, тези частици се прикрепят по дихателните пътища и водят до облъчване на чувствителните клетки в белодробната тъкан. А разпаднатите продукти на радона, които не са газообразни, се отлагат по стените, пода и прашинките във въздуха.
Според Световната здравна организация (СЗО) този газ е вторият по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.
Рискът за здравето се увеличава многократно при комбинираното действие на тютюнопушене и облъчване от радон, като най-вредна е комбинацията пушач-живеещ на първите етажи на сграда с повишена концентрация.
Концентрацията на радон във въздуха на открито и съответно в сгради зависи от климатичните условия и вида почви и скали. Облъчването в сгради е значително по-голямо от това на открито.
Като инертен газ радонът прониква свободно в сградите най-вече чрез дефекти във външната обвивка и малки пукнатини в основата. Други източници на радон са строителните материали и питейната вода от водоснабдителните системи.
Например в райони с уранодобив могат да се срещнат жилища, за които са ползвани отпадъчни материали с високо съдържание на радий. В този случай строителните материали са основният източник на радон.
Високо съдържание може да има и в селища до минерални бани.
Въздухът на открито може да има принос в по-редки случаи - до уранови рудници, на специфични в геоложко, релефно и климатично отношение места.
Сведения за повишена смъртност от заболявания на дихателната система сред групи миньори в Централна Европа има още от ХVI век. За първи път през ХХ век е предположено, че радон е причина за рак на белия дроб при работници в мините.
След 1990 г. са направени много изследвания в Европа, Северна Америка и Китай.
Въз основа на тези данни СЗО прави оценка, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.
Статистиката у нас показва, че всяка година на 100 000 души се откриват над 200 случая на злокачествени новообразувания на дихателни органи и гръден кош, а смъртността е над 50 души.
Следователно между 6 и 28 случая от тях биха могли да се свържат с повишена концентрация на радон. Въпреки че е на последно място по открити злокачествени образувания, ракът на белия дроб е на второ място по смъртност.
След наблюдение на най-новите научни данни за риска за здравето от облъчване с радон през 2009 г. Международната комисия по радиологична защита заяви, че те показват 2 пъти по-голям риск, отколкото се смяташе досега и промени стойността за референтно ниво за радон в жилища. От препоръчаните дотогава 600 бекерела на куб. м сега опасна е нормата над 300 бекерела на куб. м. Нормата е една независимо дали е жилищна, или сграда със смесено предназначение.
