На 18 януари българската православна църква почита паметта на св. Атанасий Велики. Имен ден имат всички, които носят неговото име. От старогръцки "Атанасиос" означава "безсмъртен".
В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.
Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. Затова Атанасовден, както и Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празници за умилостивяване на чумата.
На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени"
Вярвало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки във формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.
В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали. Вярвали, че от днес денят нараства "колкото скача 3-годишен елен". Жените спазват същите забрани, които са характерни и за Антоновден.
Трапезата на днешния празник трябва да включва питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, свинско с бамя.
