Над 17% от наетите у нас работят официално срещу минимална заплата. Над 402 000 са българите, които към септември получават по 460 лв., сочат данните от националната статистика.
Проектът на постановление за новия размер на минималното възнаграждение тази година е публикуван достатъчно рано, за да има възможност да се обсъди и със синдикатите и бизнеса в тристранката.
Няколко пъти вече работодателите атакуват успешно в съда постановленията именно по тази линия.
Въпреки обещанията, механизъм за определяне на минималното заплащане у нас все още не е разработен. Мотивите на министерството се повтарят от предишните години. Според МТСП по-високата залата ще повиши покупателната способност на най-нискодоходната част от заетите и ще гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности, ще засили мотивацията за започване на работа и повишаване на квалификацията.
Повишаването на минималната заплата от 460 на 510 лв. ще увеличи общите разходи на работодателите с под 1% според експертните разчети на МТСП, пише Сега. Минималната заплата у нас остава на най-ниското ниво спрямо страните от ЕС. За първите шест месеца на 2017 г. в Румъния минималната заплата е със 17% по-висока от тази у нас, а в Люксембург, където имат най-високите нива, е почти девет пъти по-висока (1999 евро).
Според ведомството състоянието на икономиката напълно позволява подобно увеличение заради устойчивата динамика на БВП, средната заплата, индекса на потребителските цени и "други икономически показатели".
