Изменя се Наредбата за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време. Под това странно заглавие Правителствената информационна служба разпространи новината за решение на служебното правителство, взето на редовното заседание в сряда.
Промените се налагали заради факта, че въпросната наредба не била променяна от 2017 г., като през този период се измени Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ), правилника за неговото прилагане, длъжностните разписания на Централно военно окръжие (ЦВО) и военните окръжия, както и се прие Единен класификатор на въоръжението и техниката за въоръжените сили.
Текстът на решението предизвиква няколко въпроса:
- Означава ли това решение, че в България предстои да бъде обявена мобилизация?
- Предизвикано ли е това решение от войната в Украйна?
- Предстои ли окомплектоване на военновременните формирования с техника-запас?
Мобилизация може да бъде обявена само и единствено след решение на Народното събрание (НС) и указ на президента
Въпросите са актуални с оглед на факта, че лидери на политически сили вече дадоха да се разбере, че "няма да допуснат нито един български войник на се бие срещу Русия". А това означава, че въпросът за мобилизацията в България вече стои на дневен ред и излиза на политическо ниво, уточнява Флагман.бг. Вероятно 48-ото Народно събрание (НС) ще бъде изправено пред взимане на най-тежкото си решение, за което все още никой не говори.
Излязоха неразгласявани данни колко запасняци вади България в случай на война
Но пък решението на служебното правителство навява на такива мисли.
В края на февруари - началото на март, след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, в България се разрази паника заради слух за обявена мобилизация. От Министерството на отбраната категорично отрекоха и обясниха, че това е рутинна дейност на Централното военно окръжие.
Паника в страната: Българи получават повиквателни заповеди за мобилизация, ето какво обясниха от МО
"Това е рутинна дейност и се извършва от Централното военно окръжие и неговите структури в страната два пъти в годината след отписване от военен отчет на съответния набор към юни и декември на календарната година", обясни тогава началникът на Централното военно окръжие полк.
Повиквателни заповеди за явяване във военни окръжия обаче стреснаха запасняци и резервисти от българската армия, а някои от мъжете публикуваха във фейсбук документа си. Светкавичното тълкувание на получилите разпореждането да се явят в окръжията бе, че вероятно България започва подготовка за изпращане на войници в Украйна.
Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година извършват актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет. За тази цел те изпращат повиквателни заповеди за даване на мобилизационно назначение за военно време до гражданите, но не ги вземат на действителна военна служба и не ги мобилизират.
Мобилизация може да бъде обявена само и единствено след решение на Народното събрание и указ на президента. Никой няма право без тези изисквания да обявява мобилизация и да мобилизира българските граждани.
Гражданите, които получат повиквателна, трябва да се явят в съответното военно окръжие по местоживеене и да предоставят необходимите актуални данни за ръст и размери, включително на облекло и обувки. Това се прави в изпълнение на разпоредбите на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, съгласно които на резервистите или запасните трябва да бъдат осигурени униформи и обувки, ако бъдат призовани на действителна военна служба или мобилизирани.
Съгласно чл. 95. От Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България “запасен, който не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 270 до 1000 лв.”
Централното военно окръжие и неговите структури в страната всяка година извършват актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет, обясниха повиквателните заповеди от министерството на отбраната в нарочно съобщение.
Според Закона за резерва на въоръжените сили служещите в доброволния резерв подлежат на задачи в мирно и военно време, докато запасът е предназначен за окомплектоване на военните формирования във военно време.
Статут на запасни придобиват гражданите, получили военна подготовка и водещи се на военен отчет, които не са настояща част от професионалната армия, където е резервът.
С промени в закона от края на 2020 г. пределната възраст за служба в доброволния резерв става:
- за войниците (матросите) - 55 години;
- за сержантите (старшините), офицерските кандидати, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;
- за офицерите с висши военни звания - 65 години.
Пределната възраст за служба в запаса е 63 години.
