Минаваме ежедневно или пазаруваме покрай козметичните щандове и магазинчета и освен нашумелите надписи – „био”, без изкуствени добавки”, „хипоалергенен” се появи още един – „без парабени”. Ако направим едно лично проучване в собствената си баня или тоалетка, ще се изумим – това, което ни убеждават, че за нас е полезно да го няма, всъщност е навсякъде – паста за зъби, разнородни кремове, балсами, шампоани – от детската, женската и мъжката козметика. Продукти за тяло, за коса, за лице, за нокти. Особено е плашещо присъствието им в бебешката и детска „маркова” козметика, което може да докара паника на всеки загрижен родител.
Идеята на маркетинга е, тези надписи да продават продукта на определена група потребители, които търсят точно това – възможно най- чистата и натурална козметика, която да причинява възможно най- малко вреди в краткосрочен план – дразнене и алергични реакции, но и в дългосрочен – рак, промяна на ДНК структурата и трайно увреждане на организма.
Но тогава защо парабените хем са навсякъде в козметиката, че и не само в нея, хем някои учени алармират за канцерогенното им действие върху тялото, а най- новата тенденция в козметиката е те да се премахват и то едва ли не като манифест – на възможно най- видимото място на продукта?
Парабените най- просто казано са консерванти - естери на хидроксибензоена киселина. В тази група влизат метилпарабен (Methylparaben E218), етилпарабен (Ethylparaben E214 ), пропилпарабен (Propylparaben E216 ) и бутилпарабен (Butylparaben). Именно тези наименования можем да прочетем на опаковките, а в храната те влизат в многобройните редици на Е-тата. Те се добиват от петрола – както течния парафин (Paraffinum liquidum ), чието посевместно място в козметиката също е спорно и обект на критика. Парабените са без цвят, аромат, с подходяща консистенция, като за козметичен продукт. Тяхната себестойност е ниска и всичко това ги прави идеални в плановете на козметичните мастодонти за евтин за производство, масов за употреба и с дълъг срок на годност, продукт. Защото въздействието на парабените е точно такова – те спират ензимната активност на съставките на продукта и го правят на практика вечен – не замирисва, не променя консистенцията и цвета си. Така че на практика е пълно противоречие да видим в някой крем изброени естествени съставки – екстракт от невен, гроздови семки, лайка и какви ли още не, а редом до тях някой парабен. Наличието му гарантира неефективност на тази съставка, тя е един вид „умъртвена”. Разбира се, че ако искаме да затворим един козметичен продукт в кутийка, и предвиждаме той да престои на щанда повече от ден, не може да не добавим консервант. Но естествените консерванти, каквито могат да са риганът, розмаринът, семената от грейпфрут, мащерка, екстрактът от лавандулово масло, боровинки са скъпи и взискателни към останалите съставки. Което ги прави нерентабилни.
Но защо парабените са вредни и дали това е така наистина?
Първа бие камбаната молекулярният биолог Филипа Дарбре, през 2004 г. когато открива парабени в проби на рак на гърдата и прави предположението, че парабени, участващи е дезодоранти и део стикове могат да „мигрират” и да причиняват въпросния вид рак. Но твърдението и е прието на недоказуемо, защото никой досега не е извадил една конкретна причина за появата на който и да е вид рак. Факторите, които предизвикват тумори могат да са разновидни, противоречащи и си и слаби поотделно, но в някаква съвкупност или комбинация да отключат образуването на ракови клетки. Но семето на съмнението е посято.
Официално нито една организация не се обявява против употребата на парабени в козметиката и средствата за хигиена. Тяхната вреда остава не може да бъде на този етап категорично доказана. Количеството им е минимално и не би трябвало толкова да вреди по такъв злокобен начин. Друг довод, който се издига в тяхна защита е и краткотрайното им въздействие върху кожата – пастата за зъби, гелът за бръснене, демакиаторът – те са обречени да бъдат измити. Но както знаем, балсамът за тяло, кремовете за лице – те се нанасят точно, за да въздействат възможно най- дълго. А и на двата довода в тяхна защита може да се каже, че все още никой не знае какво се случва, ако сме дългогодишно подложени на въздействието им – ако 15 години използваме един и същ крем за лице, съдържащ някой вид парабен, колкото и да е минимално количеството.
Официалните организации и техните изявления обаче не могат да спрат изследванията, чиято мисия е да покажат колко отровна и зловредна може да е козметиката, която ежедневно ползваме. Те твърдят, че попаднали в тялото през кожата, която знаем е най- големият човешки орган и е както бариера, така и пропускателен пункт, парабените имат свойството да имитират естроген и да разстройват цялостния хормонален баланс. Оттам става опасно – нарушеният баланс би могъл да е причинител не само на рак, а на всякакви ендокринни заболявания. А особено ще се касае за половите хормони –активният прием на парабени може да доведе освен до рак, но и до проблеми в репродукцията, стерилитет. Някои учени стигат по- далеч – твърдят, че парабените навлизат и променят ДНК структурата на клетките, което е особено опасно за младия и неукрепнал организъм.
Доколко можем да се ограничим в ползването на опасна химия в козметиката, храната? Тези въпроси и всички разсъждения в тази посока могат да ни доведат до истинска параноя. Колкото и да ни се иска и да се стараем, не можем напълно да се изолираме от въздействието на химията в живота ни. И за най- обикновения или реномиран продукт – „био”, „еко”, с етикет „не съдържащ” ( консерванти, оцветители, подобрители, парабени ) не може да сме напълно сигурни, какво точно съдържа и как то ни се отразява. Това обаче не означава, че трябва да следим за състава на това което ядем, пием или слагаме по кожата си. Да спрем да търсим реномирани, не непременно „маркови” производители, притежаващи различни биосертификати, далеч от рекламите на популярната козметика. Можем да си правим домашна козметика с чисти продукти, доколкото е възможно, и това никога няма да бъде остаряла или критикувана практика, жертва на мода или обект на отричане. Само много малка част от козметиката, която много хора намират за и без това излишна, не може да се приготви вкъщи и в домашни условия. И тя ще е без консерванти, оцветители, изкуствени добавки, без парабени.
