Паулина от Игри на волята-Срещнах любовта на кастинга

„Научих повече за себе си, когато се гледах отстрани в епизодите. Там на място не ме интересуваше кой какво си мисли или как се чувства. Може би не съм усещала моментите, в които трябва да си замълча, да остана настрани. Но не знам дали бих могла да го променя, ако можех да участвам отново в състезанието. Защото това съм аз. Човек, който не се страхува да каже дори най-ужасната и болезнена истина. Винаги го предпочитам и от хората, които стоят срещу мен“, допълва тя.

За кастинга за „Игри на волята: България“

„Една вечер с моя приятелка, също полу-полякиня си говорехме. Тя спомена нещо за предаването и че би искала да се запише. Пихме си винце и попълнихме формуляра за участие на шега. Искам да кажа на зрителите да не страхуват от него и от това да напишат каквото наистина мислят. Трябва да минеш много етапи, за да си сред избраните. Първият път, когато ми се обадиха за кастинга, беше насред пандемията и отказах. Фитнесите бяха затворени и бях спряла да спортувам. Единственото, което правих през зимата, беше да карам ски. Но от малка спортувам и явно тялото помни. Мисля, че се справих доста добре с всички изпитания, които имахме в „Игри на волята: България“.

За физическите и психическите битки на арената

„По няколко пъти на ден ми идваше да си тръгна от състезанието. Особено нашето племе беше пострадало най-много от самото начало. Бяхме 2 или 3 седмици на Реката, без никаква храна. Всеки ден валеше порой и си лягахме с мокри дрехи. По няколко дни косите ни не изсъхваха. Беше много трудно физическо и психическо изпитание.“

„Имах късмет, че се представих добре от самото начало. Това ми даде много много сила, защото стартът е много важен. В моя случай това много подейства. Спечелих първата капитанска битка съвсем неочаквано за никой. От този момент си казах: „Щом успях тук, ще мога и занапред. Каквото и да се случва, ще давам всичко от себе си. Тогава повярвах в себе си. В началото, когато влязох в състезанието, целта ми беше да не отпадна първа. Аз не съм професионален спортист и фактът, че бях там за мен беше успех. Но не е хубаво да отпаднеш първи. И се надявах да не отпадна първа, а после да се случва каквото ще!“, разкрива Паулина.

„Този сезон на „Игри на волята: България“ беше много силен за жените. Надявам се следващият да е ще по-успешен и най-накрая да има жена победител“, категорична е тя.

„В момента, в който излязох, не спрях да ям. Дори досега имам панически страх, че мога да остана без храна и гледам да си довършвам всяко ястие. Хората, които участват във формата, следходно установяват, че има големи промени в тяхното мислене. Вече не взимам за даденост много неща, които съм взимала преди. И много повече оценявам малките неща в живота. Това преживяване е голям урок.“

За красотата и любовта

„Пожелавам на всеки да се харесва такъв, какъвто е. Искам всеки да има самочувствие, защото това е нещо много хубаво. Научих това в Ню Йорк. Там има всякакви хора, които изглеждат по всякакви различни начини. Моето мнение е, че трябва да ги приемаме такива каквито са. В България има изградена изкуствена представа за красотата. Надявам се с времето това да се промени. Да се върви към по-естественото.“

„Срещнах любовта неочаквано. Щастливецът е професионален волейболист, с когото се срещнахме точно на кастинга за „Игри на волята: България“. 10 дни преди да вляза в състезанието заминах за морето да отпусна малко. Прекарахме известно време с него, но после изгубихме връзка, защото аз участвах в състезанието. При излизането ми, качих едно story и моята най-добра приятелка ме пита: „Как може да не се обадиш на Стилиян? От сутринта те чака…“ Аз дори не се сетих да му се обадя. След това се видяхме и оттогава сме непрекъснато заедно. Благодарна съм, защото е човек, който ме подкрепя във всичко. И затова изградихме много дълбока връзка.“