Хората от Нови пазар, изглежда са забравили за трагедията с 6-годишната Деничка Петрова. Момиченцето беше изнасилено и убито 5 часа преди началото на ХХI в.
Към 19,30 ч на 31 декември близо да жп линията малката е била изнасилена, а за да прикрие престъплението, педофилът Илия Илиев я удушил. След това 53-годишният Илиев се прибрал в къщата на приятеля си Шейтана на ул. “Цар Калоян” в Нови пазар, където се бил настанил временно, и седнал сам на масата. Там с бутилка вино посрещнал Нова година. Тази къща се намира на 300 м от жилището на Деничка.
Педофилът пресушавал шишето, докато родители, роднини и целият квартал обикаляли и търсели детето. Никой тази нощ не посрещал Нова година щастлив, а в това време Деничка е лежала мъртва, хвърлена в тръстиката.
Една от последните снимка на Деница
Днес хората в градчето не искат да коментират трагедията. Някои са я забравили, други искат да я забравят. Почти половината жители са без работа и всеки оцелява както може. Децата, които сега живеят около дома на Деничка на ул. “Св. Никола”, не са
чували за нея, въпреки че играят с брат й Петър, който е на 14 г.
Нито той, нито техните майки и баби са им разказвали какво е станало на тази улица преди 13 г. Самият Петьо, който тогава е бил на година и 3 месеца, отказва да говори.
“Не си я спомням, не искам да говоря”, казва. Момчето вече е в VII клас, учи в Шумен в хуманитарната гимназия с изучаване на английски и испански. Светлоокото момче удивително прилича на Деничка. Играе главната роля в “Храбрият шивач” в детския драматичен състав “Буратино” в новопазарското читалище, пее и във вокална група.
По мобилния си телефон предупреждава майка си Елена, че журналистка е дошла в градчето, и жената се скрива. Не отваря вратата на дома си. Прозорците на техния 3-стаен апартамент са с прясно сменена дограма. Иначе там нищо друго не се е променило.
Целият квартал, в който живее семейството, се стича на погребението.
Елена Петрова продължава да е безработна. Последно продавала мартеници през зимата. “Работя във фейсбук”, шегувала се пред съседи. Наистина от нейния профил се вижда, че често намира утеха в мрежата. Но и там малката Деница не съществува.
Бащата Пламен Петров реже дърва и ги продава. Оцеляват и с помощта на сестрата на Пламен - Снежа, която е на гурбет в чужбина - според едни в Холандия, според други в Испания.
За ремонта помогнал и големият син в семейството - Венцислав, който следва задочно и работи във Варна. Когато Деничка беше убита, той беше на 10 г.
През последните 10-ина години никой от съседите и приятелите не говори със семейството за голямата му трагедия. “Ние не ги питаме, а и те не говорят за това”, казват в блока. “Такова нещо не се забравя”, коментира съседката от първия етаж.
Според нея баба Добра, на която е била кръстена Деница, починала малко след трагедията, не могла да я преживее. “Елена и Пламен са развалина. Тя има проблеми с бъбреците, той неотдавна получи инфаркт, но се оправи”, разказва съседката.
Последният некролог за Деничка е отпреди 2 г. Залепен е в коридора пред апартамента. Нито тази, нито миналата година са правили нов. Шестгодишната Деница Пламенова Петрова изчезна на 31 декември 2000 г. от улицата пред дома си, където излязла да играе. Последно е видяна към 13,30 ч. Този ден с баща си били на лозето да занесат тор и да накъсат дрянови клонки за баницата. Прибирали се към 13 ч и детето излязло пред блока.
Съсипаната майка на детето СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ, СТОЯН НИКОЛОВ И АВТОРЪТ
Обикновено играело сам, в квартала нямало други момиченца. Веднъж се изгубило, но било на 4 г. и още не знаело адреса си. Една жена го намерила и го завела в полицията.
Но момичето вече е голямо, познава града. Затова всички били в паника, когато не се прибрало до късно вечерта.
Версията за отвличане за откуп се отхвърля, защото семейството живее в недоимък. Деница е обичливо и контактно дете. Готова е да завърже познанство с непознати. Обича лакомства, взема, като я почерпят. В училище не е сред най-добрите. Познава буквите, но не може да чете. Не е ходила на детска градина, баба Добра я гледала.
Преди празниците Деничка не си поискала подарък от Дядо Коледа. Семейство е с 3 деца, Деница е средната. Родителите купили на всички малки подаръчета, колкото да не е без хич. Вечерта обаче никой не седнал на новогодишната трепеза.
По обед пред блока минал Илия и предложил на детето да го повози с велосипед. То тръгнало с него и двамата се озовали в къщата, в която Илия бил отседнал. Стопанът Хасан и жена му отишли да посрещат Нова години при роднини. За да го разположи, той черпи детето с лимонада. Към 15,30 ч изпълнява обещанието да повози Деница с колелото си. Качва я на рамката и поемат към полето. Детето вече било поуплашено и заплакало.
Случаен козар е последният, който видял двамата. За да не го познаят, Илия се просва в калта и закрива с балтона си момиченцето. Козарят видял легналия мъж и решил, че е пиян. Чул скимтене като от малко кученце, побутнал с гегата мъжа, но той не мръднал. После козите побягнали към жп линията и той човекът хукнал след тях.
В кафене в Нови пазар вечерта разказал случката. Клиенти в кръчмата го посъветвали да се обади в полицията. Той го направил към 19 ч. По това време обаче Деница все още не е обявена за издирване. Чак към 21 ч, след като не успели да я намерят, бащата подал сигнал за изчезването .
На открито, почти на полето, Илиев изнасилил Деничка. След това облякъл дрешките. Малката го заплашила: “Ще кажа на татко - той има пушка и ще те гръмне!” Затова
я удушил с ръкавите на тениската. След това понесъл на ръце телцето. Захвърлил го на 100-200 м по-надолу в блатния папур.
На 5 януари около 9,30 ч войници от жандармерията намериха мъртвото дете. Експертизата доказа, че е удушено. А преди това - изнасилено анално и вагинално.
Илия Илиев, родом от Плиска, е бил заподозрян веднага след изчезването на детето.
На 1 януари полицаи ходили да го търсят в къщата на брат му Антон. След като детето беше намерено мъртво, Илиев беше обявен за издирване. Вечерта на 5 януари във варненския кв. “Галата” Илиев беше заловен. На следващия ден погребаха Деничка с плюшеното мече и сурвачка.
На 7 януари 2001 г. около 19 ч Илиев направи пълни самопризнания. После ДНК експертизата показа с 99,99% сигурност, че кръвта по дрехите на Илиев е на Деничка.
Хората от Нови пазар и Шумен бяха настръхнали. Искаха бързо и справедливо наказание. Следствието срещу него приключи за кратък за такова сложно дело срок - 2 месеца и 5 дни. Разследването се води от най-младата тогава следователка Диана Георгиева, сега съдия. Тя е дежурна, когато намират тялото, определена е за следовател по делото.
Георгиева удължава първоначалния срок само с няколко дни. На въпрос днес помни ли делото казва: “Дори ЕГН-то на Илия помня. Такива дела не се забравят.” На 7-8 март 2001-а тя пише заключението си. Наблюдаващият прокурор изготвя обвинителния акт за 2 седмици. Делото влиза в съда на 26 април и приключва след 3 заседания.
Педофилът убиец получи доживотна присъда без право на замяна. Делото се гледа при изключителни мерки за сигурност, за да не се стигне до саморазправа. Потъналите в
мъка родители дори не направиха опит да му отмъщават.
Процесът беше при закрити врата. В залата бяха допуснати само 30-годишната майка Елена Петрова и 33-годишният баща Пламен Петров. Присъдата му беше потвърдена и от Върховния касационен съд.
За безработния и бездомен Илиев, който от години е без постоянен адрес, за когото не искат да чуят нито дъщерята, нито бившата съпруга, нито братът или сестрата, затворът е покрив над главата. На старини той едва ли би получил пенсия. Но зад вратите на затвора държавата му осигурява храна и легло до края на дните му.
В Нови пазар върви слух, че той не е жив - бил се обесил или са го убили затворници.
От затвора отрекоха това. Потвърждават, че той има над 300 жалби до всички институции. Едната е, че вратата на единичната му килия била къса и ставало течение - да я удължат.
