Луда работа стана! През нощта станах, после пак си легнах. И по едно време – чукане, хлопане.
„Той ли е убил полицая?”, попита репортерката.
„Не зная, не зная. Синът ми не е убиец. Отведоха го в болница, с кървящ стомах. После го оперирали, но го държали дълго в коридора и вдигнал температура”, отговори Стефанка.
На въпроса: „Подавал ли е жалби до училището, че децата го дразнят?” тя отговори: „Децата ни чупиха прозорците, съсипаха ни дръвчетата. Жалба писахме, когато ни замеряха с камъни и ни крещяха „Побъркани”.
Запитана „Кога Петко спря да излиза?”, възрастната жена отговори: „Ами 2010 г. октомври. Тъй като започнаха да го заплашват, че ще го приберат и него го достраша. Изтекоха му разрешителните за оръжие, тъй като той не излизаше, нямаше как да ги завери”
„Вие като майка не се ли притеснявахте, че той не излиза от октомври до сега? Не потърсихте ли лекар?”, зададе въпрос репортерката.
„Той си е нормален, за какво ми е лекар. Изолация... Той все си намираше нещо из къщи – поправяше, ремонтираше. Един негов приятел идваше – Николай Милков. Петко имаше и приятелка, тя искаше да се женят. Той й каза, че не е готов, тя се омъжи в Пловдив. И той от тогава не се реши повече на други връзки”, отговори майката на Петко Петков.
