Петър е жител на Скопие, който от години не може да излекува травмите от адския брак с жена, за която е вярвал, че е любовта на живота му. Всичко е оставил заради нея, но след ужасните физически и психически атаки, решил да я напусне. Опаковал нужните неща в една чанта и буквално избягал от нея.
Това е неговата изповед:
В университета се запознах с умна, забавна и сексапилна жена, която имаше всичко, за което бях мечтал винаги. Другарите ми завиждаха, че имах късмета да намеря такава мацка. Тя напусна университета и ходеше на всеки курс за филм.
Искаше да се заселим в Пехчево, искаше да зарежа всичко и да заминем, а аз идиотът го направих. Имаше някои проблеми, така че вярвах, че по този начин иска да започне нов живот.
Оставих всичко, работата, дома, приятелите, семейството и се преместихме, но не в Пехчево, а посред нищото. Не бяха минали и два дни, когато започна злоупотребата.
Моят ад на земята продължи осем месеца. Преживях емоционално, умствено, физическо и финансово изнасилване. Там намерих друга работа, но не видях нито стотинка от това, което изкарах за седем месеца. Постоянно се карахме, казваше, че не струвам, че съм глупав.
Беше зима и беше много студено, когато започна побоя. Удари ми шамар, викаше и ме удряше. Защитавах се и махнах ножовете, с които можеше да ме нападне. Пребит и уплашен, че може да ме заколи, това бях аз.
Тъй като работех от вкъщи, рядко излизах, така че ми бе трудно да изляза от вкъщи, без да ме забележи. Един ден, докато тя беше в банята и водата течеше, успях да изляза. Не знам колко тичах, но успях да стигна до едно магазинче, а от там се обадих на един приятел. Трябваше му време, за да дойде, но дойде и ме върна на сигурно място в Скопие, в моя дом.
Оттогава премина година и половина, аз все още се опитвам да се оправя от това, което преживях, така че играя глупави видео игри. Опитах се да се съвзема, да направя нещо за себе си, но честно казано, не минава и ден без страх, че тя може да се появи на вратата ми. Също така мисля и какво се е случило, че я е превърнало в такава жена, но се стрпскам отново и тичам да проверя дали вратата е заключена.
