Първи важен урок:
По време на втория ми месец в училището за медицински сестри, професърът ни даде тест с въпроси, на които трябваше да отговорим, за да ни постави оценка. Въпросите бяха лесни, но когато стигнах до последния, се учудих много и не знаех, дали е сериозен и как въобще да отговоря - "Как е малкото име на жената, която чисти училището?" Сигурно е някаква шега?!
Виждала съм чистачката няколко пъти.
Сгънах листа, оставяйки отговора на последния въпрос празен.
Точно преди да сварши часа, една от студентките попита, дали последният въпрос ще повлияе на крайната оценка.
"Със сигурност!", каза професорът. "В кариерата си ще срещате много хора. Всички са важни. Те заслужават внимание и отношение, дори всичко, което им казвате да е само "Здрасти!".
Никога не забравих този урок. Също така научих, че името ѝ беше Дороти.
ВТОРИЯТ ВАЖЕН УРОК: ПОМОЩ В ДЪЖДА
Една нощ през 1960 година, към 23:30, възрастна чернокожа жена стоеше на пътя до счупената си кола, докато дъждът я обливаше, а тя се държеше за главата, цялата подгизнала. Отчаяно се нуждаеше от помощ. Млад бял мъж спря и ѝ помогна да се качи при него. Помогна ѝ да извика Пътна помощ и я закара да си вземе такси. Тя изглежда бързаше много, но записа адреса и името на човека, който ѝ помогна, след като му благодари.
Седмица по-късно, за изненада на мъжа, той получи голям подарък - цветен телевизор, който беше голяма рядкост по това време. Към него беше прикрепена бележка, на която пишеше:
"Благодаря Ви много, че ми помогнахте на пътя онази нощ. Дъждът беше пропил не само дрехите ми, но беше сломил духа ми. Бях отчаяна, когато се появихте и ми помогнахте да стигна навреме до умиращия си съпруг и да го хвана за ръката, докато умираше.
Бог да ви благослови, за това, което направихте, без да търсите отплата за добрината си!
Искрено Ваша:
Г-жа Нат Кинг Кол
ТРЕТИ ВАЖЕН УРОК : ВИНАГИ ПОМНЕТЕ ТЕЗИ, КОИТО ВИ ОБСЛУЖВАТ
В дните, когато мелбата все още беше евтина, 10-годишно момче влезе в сладкарницата и седна на една маса. Сервитьорката му донесе чаша вода и то попита: "Колко струва мелбата?"
"50 цента", отговори сервитьорката. Момчето отвори шепата си и започна да брои монетите. "А колко струва само сладолед на топки?"
"35 цента", отвърна сервитьорката с нарастващо раздразнение. Момчето си поръча сладолед, сервитьорката му го денесе заедно със сметката, а то го изяде, остави монетите на масата и си тръгна.
Когато сервитьорката дойде да вземе парите, тя се разплака, защото видя на масата 50 цента и разбра, че момчето не е искало да си поръча мелба, защото не е имало възможност да остави бакшиш.
ЧЕТВЪРТИ ВАЖЕН УРОК: ПРЕЧКИТЕ ПО ПЪТЯ НИ
Един крал, докато се разхождал по пътя, видял голям и тежък камък, който стоял на него. Той решил да се скрие отстрани на пътя и да чака, докато види, кой ще има желание, да помести камъка от пътя.
Въпреки, че пречел на движението, камъкът бил заобикалян от богати търговци и велможи, които само се провиквали гневно по адрес на краля, че не се грижи за пътищата си и нищо не прави, за да са по-добри. Всички се въмущавали и никой не желаел да премести камъка. Минал обаче един селянин, натоварен със зеленчуци. Той оставил настрани тежкия си товар и отишъл до камъка. Бутал известно време, мъчил се и накрая успял да избута тежкия камък от пътя. Отдолу, до него обаче, открил кесия с жълтици и бележка, поставена вътре-Там пишело, че този, който премести камъка, ще получи жълтиците.
ПЕТИ ВАЖЕН УРОК: ДАВАШ, КОГАТО СИ СТРУВА
Преди много години, когато работих като доброволец в болницата, познавах малко момиче на име Лиз, което страдаше от рядко заболяване. Нейният единствен шанс да се избави от болестта, беше да се прелее кръв то 5-годишното й братче, което имало същата болест, но развило антитела и се справило. Докторът обясни ситуацията на братчето и го попита, дали иска да даде от кръвта си на сестричката си, за да я спаси.
Видях го да се поколебае само за миг, когато уверено каза "Да, ще го направя, ще ѝ дам от кръвта си и ще ѝ спася живота!"
Докато течеше преливането, момченцето лежеше на леглото до сестричката си и се усмихваше, така както бихме правили и ние, когато виждаше, как се завръща руменината по бузките на сестра му.
След това лицето му стана бледо и усмивката му се стопи. То погледна към доктора и попита с треперещ глас: "Веднага ли ще започна да умирам?"
Момченцето явно не беше разбрало и си мислеше, че трябва да даде всичката си кръв на сестра си, за да я спаси.
