„Сега, когато съм почти на 40 години, ми се иска майка ми да ме беше научила на някои неща, които щяха да ми бъдат полезни в живота“...
Жена, наближаваща четиридесетте, наскоро публикува в Instagram, че й се иска майка й да я е научила на някои неща, когато е била по-млада.
Това са нещата:
Иска ми се да бях избирала момчетата в живота си по-внимателно
Майка ми ме е учила, че най-важното е мъжът да е добър и всичко останало е маловажно. Разбира се, парите не са важни, но е важно мъжът да е трудолюбив, да има работа, да може да се създаде семейство с него.
Иска ми се да ме беше подкрепила в моя бизнес
За майка ми най-важното беше да завърша университета. Социалната система се разпадна пред очите й и тя само каза "Учи дъще, ще имаш пари". Успях да се откъсна от това наследено мнение, започнах да уча не за "пари", а за себе си и днес имам хубава работа, която обичам. Бях изумена от хора, които са завършили колеж и затова очакват всичко да им бъде сервирано - напълно безполезни хора. Винаги ми отваряше очите. Иска ми се обаче тя да ме беше научила да робувам по-малко на правилата, защото времето, когато това беше вярно, днес е напълно изчезнало.
Иска ми се да беше инвестирала повече в мен, а не в сигурност
Иска ми се майка ми да беше инвестирала повече в мен, вместо в безопасността. Например, тя даде много пари за земя, която днес не струва нищо, вярвайки в сигурността и бъдещето. Иска ми се да ме бе научила, че най-голямата ценност е това, което нося в себе си, че не е нужно да го откривам сама.
Иска ми се да не ме бе пазила от домакинската работа
Майка ми казваше "ще се оправиш като се омъжиш". И ето, омъжих се, но не "се оправих". Въпреки че се омъжих като дъщеря на майка, която не е готвачка, сега правя всичко и не ми е трудно. Предполагам, защото го гледах от майка ми, въпреки че тя никога не ме е карала да й помагам. Все пак ми се иска тя да ме бе въвеждала повече в ежедневните задачи, да й е по-лесно на нея, а и на мен, принцесата с корона на главата...
Иска ми се да не ме бе учила на пестеливост
Майка ми винаги харчеше пари внимателно. В съгласие с баща ми това й се получаваше добре. Аз по трудния начин научих да обръщам по-малко внимание на цените и повече на качеството. Научих се да пазарувам - винаги търся качество, дори и за тоалетна хартия, затова избирам чистоцелулозната. Така научих за стандарта IFS и кой производител го покрива, за да съм сигурна, че купувам безопасна хартия за себе си и за децата си. Относно гардероба търся да си взема нещо качествено и естествено.
Дано животът да беше поглезил майка ми малко повече, да не й е било по-лесно и по-добре. Иска ми се да улесняваме един друг в трудни моменти. А ние не правим това. Аз обаче не я обвинявам за нищо, защото знам, че тя направи чудо от мен. И съм благодарен за това.
