Какво би било ... Ако се срещнем в друг свят, на друго място? Какво ще е, ако се запознаем, когато нямаме такъв бурен живот? Ще ми позволиш ли да бъда част от твоята борба? Ще ми позволиш ли да тръгна на война с теб? Рамо до рамо, да се боря срещу тия твои демони?
Ако си кажем какво чувстваме един към друг и какво чувстваме през цялото това време? Ако се виждаме всеки ден и ако спим прегърнати всяка вечер?
Какво би било да можем да си изпращаме съобщения цял ден? Какво би било да не се страхувахме толкова много раздялата? Дали обаче би ми казал, че аз съм единствената? Дали бих продължила да се преструвам, че не искам нищо и бих ти казала, че никога не съм те виждала само като приятел?
Ако ти кажа, че не мога да ти бъда приятелка? Какво би било, ако ти кажа, че винаги, когато те погледна мисля за семейство с теб. Че искам ти да бъдеш моят дом и искам този дом да изградя с теб? Какво би било, ако успея да събера сили да ти кажа, че те обичам и искам до себе си до края на живота си?
Ако спра да се преструвам, че нейното присъствие не ме дразни? Ако ти призная, че всеки път, когато тя ще те докосна, аз ревнувам. Че винаги, когато те целуне, чувствам горчивина на езика. Какво би било, ако знаеш, че всеки път, когато ти прошепне "Обичам те", се чупи още едно парче от сърцето ми.
Ако ти кажа, че тя не те обича? И че никога няма да те обикне?
Ами ако ти кажа, че тя не знае как да те обича, защото изобщо не те познава? Какво би казал, ако ти кажа, че знам, че мислиш за мен винаги когато си с нея? И че знам колко ти липсвам в късните часове, когато тя е до теб?
Когато престанем да си липсваме един на друг, докато сме с други хора и просто решим да бъдем заедно? Да нарушим всички правила и заедно да избягаме?
Какво би било, когато един ден се събудя до теб и накрая спра да мисля " какво би било ...".
