Надявах се, че никога няма да ми се наложи да видя лицето ти. Опитах се да повярвам, че никога няма да ми се наложи да науча дори името ти, но социалните мрежи и техните жестоки пасивни игри имаха друг план. Не разпознавах лицето или името ти, но имахме няколко общи приятели и определено познах мъжа до теб на профилната ти снимка.
Изглеждаш толкова невинна. Усмивката ти изглежда истинска, мила. Изглеждаш щастлива. Разпознах усмивката ти и тази снимка, защото преди няколко години тя беше моя, стоях до мъжа, до когото сега стоиш ти и може би през ума ти минават същите щастливи мисли. И не мога да ти опиша колко много съжалявам и искам да ти се извиня за това. Виждаш, че не бившият ми съпруг е този, който се старае да създаде този момент. Той не е очарователният, щастлив, любящ, нежен човек, който мислиш, че си намерила.
Сигурна съм, че ти е казал, че е разведен (и някои не толкова хубави неща за мен) и може малко от семейната си история и няколко свои остроумия за малките неща в живота, през които е преминал - достатъчно, за да те накара да му съчувстваш, да се гордееш с него, заради това, в което се е превърнал днес. И дори да се чувстваш късметлийка, че си с някой, който е преминал през толкова неща. Той е наранена птица, която ти инстинктивно искаш да спасиш, но, скъпо момиче, ти просто не можеш. В крайна сметка той ще спре да се усмихва. Ще спре и да те обича.
Изведнъж той ще премине от съвършено спокойствие към пълен ирационален ураган в рамките на няколко секунди и това ще бъде изцяло по твоя вина. Той ще ти каже, че приключва с теб около хиляда пъти, макар в тези моменти да не го мисли, но за твое собствено добро, се надявам ти да го мислиш. Той ще ти каже, че е заради алкохолизма или заради баща си, или заради нещата, които е изживял. Ще направи списък с оправдания. Той ще ти каже, че това никога няма да се случи отново, но ще бъде лъжа. И тогава, тези пристъпи на вербална и емоционална война малко по малко ще се превръщат в нещо много по-лошо. И това ще ти струва цялото ти съществуване като човешко същество, каквото си точно сега. Ти ще се промениш, не нарочно и не съзнателно, но това е, което правят хората, които умеят да злоупотребяват с теб. Те ще те накарат да се промениш, да се превърнеш в човека, който те искат, без дори да го осъзнават. А ти, мила моя, не си просто с професионалист, а с майстор. Преди да го разбереш, ще спреш да говориш толкова често със семейството си, както преди. Приятелите ти ще се превърнат в далечен спомен. Животът ти ще се върти само около него.
Сигурна съм, че семейството ти те обича и подкрепя и ти искаш той да стане част от него, защото го обичаш и малка част от теб се надява, че семейството ти може да му даде нещо, което той никога не е имал. Нека да изясня нещата: той го има. Той имаше (и има) прекрасно семейство, което САМ избра да създаде. Той имаше цялата любов и подкрепа и слънце, и дъги, и пеперуди, и кученца, за които всеки някога е мечтал, но това пак не беше достатъчно.
Съжалявам, но ти и твоето семейство никога няма да бъдете достатъчно добри. Не и за този мъж. Моето все още се възстановява от него. Истината за този мъж е проста: той не знае как да обича. Той вярва в любовта и в живот, който не е реален, заради което и никога няма да бъде щастлив. А когато не е щастлив, се случват лоши неща. Мога да ти изброя всички ужасни неща, които се случиха по време на връзката и брака ни, но не съм сигурна, че ще искаш да ги чуеш и честно казано, полагам доста усилия да спра да мисля за тях и да ги преживявам отново и отново. Това е ежедневна борба за мен. Раните по тялото ми зараснаха, но белезите от тях са по-дълбоки. Така че, съжалявам. Съжалявам, че го оставих да мисли, че това, което ми причинява е правилно толкова дълго време, защото сега той може да го причини и на теб. Съжалявам, че лъжите и игрите му бяха толкова убедителни, че ме накара да му повярвам искрено, защото сега той смята, че са бронирани. Съжалявам, че не се борих по-силно да направя нещо, а намерих сили само да си тръгна, иска ми се да бях направила и двете.
Съжалявам, че позволих на този човек да те намери. Може би все още мислиш, че това е просто отмъстителен ход срещу него и това е добре. Аз също не исках да чуя точно това, когато бях на твоето място. Но ти трябва да знаеш, че аз няма какво да спечеля от това. Моят живот е невероятен, спокоен и пълноценен. Семейството ми е до мен, имам връзка, която ми показа какво е истинска любов и дори си купих нова кола (онази, която ми казаха, че никога няма да мога да си позволя). Няма какво да спечеля, ако изоставиш бившия ми съпруг. Но ти имаш. Ти може да запазиш красивата усмивка на лицето си. Можеш да имаш бъдеще, което не включва тревоги за това дали той наистина е там, където е казал, че отива. Или е с този, с когото е казал, че ще бъде. Или дали си достатъчно добра. Или дали той наистина е мислил нещата, които е казал. Или, най-вече, дали нощта ще завърши с щастливи моменти, или с тялото ти на пода.
Можеш да бъдеш щастлива и спокойна, да не се страхуваш. Работила съм неуморно, за да се превърна отново в човека, който бях преди него и докато си мислех, че тази промяна ще е вечна, когато отново станах същия човек, това бе най-хубавото чувство, което някога съм изпитвала – ето защо, не искам ти да губиш себе си. Заслужаваш го. Никога не съм искала да знам коя е следващата му жертва. Никога не съм искала да знам коя е следващата жена, която ще премине дори само през част от това, през което минах аз. Никога не съм искала да се тревожа или да ме е грижа за поредната, тъй като все още, а и винаги, ще се възстановявам от него. И ето защо, никога не съм искала да видя лицето ти.
