Три месеца опити да приспивам детето си всяка нощ и вече ми писна.Приспиването на синът ми като бебе се бе превърнало в двучасов маратон, който принуждаваше мен и съпруга ми да вечеряме в 10 вечерта, след което се сдобивах със стомашно разстройство за няколко часа и успявах да затворя очи за съвсем кратко, преди да се наложи да ставам сутрин. Подготвях се да се върна на работа и никакви коректори, фон дьо тени или маски за очи не можеха да прикрият тъмнолилавите кръгове, които са бяха наместили за постоянно под очите ми, а какво оставаше да функционирам като мислещ възрастен в офиса.
Нуждаех се от решение и то възможно най-скоро. Собствените ми родители са ме възпитавали с „ Метода на Фербер “ и мислех да му дам шанс. Това е метод, популяризиран от доктор Ричард Фербер, чрез който бебето се научава само да се успокои, за да заспи.
Но когато попитах за съвети и трикове майките в близкия парк, бях посрещната от празни погледи и удивление. Една от тях смяташе, че това е форма на мъчение и че бебето ми никога няма да ми се довери отново. Друга се хвана за сърцето, казвайки, че никога не би могла да го направи. А тази, която седеше до мен, многозначително се отдръпна с няколко сантиметра.
Дали можех да го направя след тази реакция? С родителите ми сме много близки, така че това не бе засегнало отношенията ни. И наистина се нуждаех да си създам рутина преди да се върна на работа.
И така една вечер, когато синът ми беше на 3 месеца, го изкъпах, намазах с мазила, нахраних го, прочетох му 3 книжки и го поставих в кошарката му унасящ се, но все още буден. В секундата, в която затворих вратата, той плачеше. Съпругът ми смяташе, че трябва да изчакаме още малко и да опитаме отново утре, но аз знаех, че ако го отложим, ще го отложим и утре и не бихме могли да започнем да го правим, когато се върна на работа.
Първият промеждутък от време беше наистина болезнен. Не можех да повярвам, че оставям бебето си да плаче толкова много. Пет минути по-късно, след като го успокоих, всичко изглеждаше народ, но две минути след като хлопнах вратата, се случи същото нещо. Следващият промеждутък от време бе 10 минути и едва изчакахме таймера да иззвъни, за да се втурнем в стаята му и да повторим всичко отново. Не вярвах, че ще се справим със следващия промеждутък от време (15 минути), докато телефонът ми не звънна.Братовчедката на мъжа ми се обаждаше, за да попита как съм. Казах й, че изпробваме „Метода на Фербер“ и тъкмо започваме 15-минутния промеждутък. Докато осъзная, таймерът отбеляза, че той е приключил. Тя не спря да говори през цялото време – безсмислени неща, които вероятно не я интересуваха, но ги казваше, за да ме разсейва. Тогава погледнах към бебешкия монитор и той спеше – с широка усмивка на лице.
Никога не бих казала, че е било лесно и че не сме искали да се откажем – никой не ми каза, че детето ми ще стигне до период, в който ще се буди непрекъснато или как никнещото зъбче ще обърка всичко – но определено преодоляхме препятствието този ден. И режимът ни на сън стана поносим.
Десет години по-късно мога да ви уверя, че синът ми не е показал никакви неблагоприятни последствия от "Метода на Фербер". Той все още обича, когато оставам до него, докато заспи, но може лесно да го прави и без мен. Все още ме прегръща и се държи с мен като с негов близък приятел, но също така е независим и със силна воля. Както показват последните проучвания, " Метода на Фербер " е безопасен, когато се изпълнява правилно.
