Здравей сине, пиша ти писмо.
Дано да не съм oбъркала адреса.
Реших да пиша. То не е едно,
живеем сине, вече под навеса.
Ти купи самолетния билет.
Заложи сине, старата ни къща.
Банката ни къщата отне,
защото заем трябва да се връща.
Живея днес, под стария навес
на моята съседка баба Мара.
Татко ти почина сине, днес.
Сам сама живота си ще карам.
Нищо нямам, дрехи и дърва.
Зимата студена наближава.
Татко ти поне се отърва.
А с мен каквото ще да става.
Нямам близки, ти си ми един.
Ала днес си толкова далече.
Радвам се поне, че имам син.
А нашият живот е знам обречен.
От никого не чакам топлина.
Хората са вече безразлични.
Живеем във объркана страна,
с пенсиите жалки, неприлични.
Съседите и те на моя хал.
Останали сме само стари хора.
За мене сине, хич не ме е жал
стара съм, налегна ме умора.
Днес ти пиша своето писмо.
Иска ми се сине да те видя.
Дано се случи Господи, дано
да видя теб, преди да си отида.
Пейо Пеев
Това писмо е художествена измислица. Всъщност е стихотворение от Пейо Пеев. Но смисълът му е толкова познат, че ни кара да настръхваме, да си спомняме, да плачем...
Това писмо е художествена измислица.
