„Платих 120 хиляди лева за нов апартамент във „Възрожденци“ и бях доволен от цена, разположение, етаж, гледка. После започнаха мъките с плочки, майстори, окачени тавани, обзавеждане.
Две почивки в Тунис олинклузив за седмица струва едно боядисване на студио от 40 кв. м. Цената включва латекс, мечета, четки и най-вече надницата за майстор. Сметката става ясна след преглед на цените на най-популярните бои в специализираните магазини, както и ценоразписите в сайтовете за строителни интериорни услуги в интернет. Изчислението е на база най-евтините материали. В момента почивка от 8 дни със самолет и олинклузив до Египет или Тунис на last minute върви между 800 и 1000 лв.
Консултант в специализиран магазин обяснява, че площта за боядисване се изчислява, като умножиш площта на тавана по три. Така, ако таваните са равни на 40 кв. м, това прави 120 кв.м за покриване с боя. Според ценоразписа на един от сайтовете на строителна фирма 5 лв. за 1 кв.м струва полагането на боя една ръка, а за 2 ръце отива на 10 лв. на квадрат.
Така само за да ти се белнат стените, без шпакловка и грундиране, ще трябва да приготвиш за труд 1200 лв. Прибавяме и близо 300 лв. за 2 кутии от по 17 л. за бял български латекс, който в момента се предлага по 148 л. с обещание, че литър покрива 14 кв. м.
Още близо 30-40 лв. за четки и мечета плюс покритие за пода и мебелите от 3-4 лв. Още 20-ина лв. за легени за разреждане на латекса. Общата сума в най-евтиния вариант излиза към 1600 лв.
В нея не влизат евентуални разходи за кафе, почерпки с ракия и прочее екстри за умилостивяване на „ВИП персоната в работен гащеризон“.
Мнозина, дръзнали да направят у дома ремонт, свързват този период от живота си с реален кошмар.
Основната причина за тази „секира“ се крие в цената на работната ръка, която е скочила с 50% спрямо 2019 г. Това коментира за „Телеграф“ Жоро Коларов, технически организатор в компания за услуги в сферата на интериорното строителство.
„През 2019 г. цените бяха с 50% по-ниски за труд, което означава, че ако ремонтът на една баня преди 4 години е струвал 3200 лв., сега се започва от 5 хил. лв.“, обясни Коларов.
В момента минималната работна заплата вече е близо 1000 лв., на която се осигуряват повечето от сферата в строителството.
Тя се надгражда със 70% от цените за съответната услуга. Например от 5 лв. за боядисване 3,50 взема майсторът, 1,50 лв. са за фирмата. Така майсторите могат да си докарат до 4 хил. лв. на месец, а те за по-малко няма да работят.
Според работодатели в бранша майсторите вече са се превърнали в истински мрънкала, които не спират да изискват от шефовете си. Причината е дефицитът на квалифицирани работници в строителството и фирмите си крадат работниците.
Малцина са и тези, които са лоялни и отговорни. Най-често към основния ангажимент майсторът си осигурява паралелна работа, така че с направата на една баня си гарантира няколко бона за кратко време.
Тези, които работят на черно, нямат вече интерес да бягат на Запад, защото не могат да крадат, е публична тайна в бранша.
Все повече са примерите с „майстори“, които подбиват цените с 30% за ремонт на покриви и след като направеното от тях падне или дъждът продъни отново покрива заради по-малко вложени или некачествени материали.
Така кредитът, който поръчителите са взели за ремонта, става двоен, защото накрая се обръщат към бяла фирма, която поправя пораженията на още по-високи цени.
Дефицитът на съзнателни работници в сектора на услугите е характерен не само за България, а за цяла Европа и Америка, убеден е Коларов.
Трябват ни хора от Азия, Северна Африка или Венецуела, защото европейците от Молдова са вече същите като нашите, твърди той.
Според него дори турските строители, които са били истински пример за добросъвестност преди 2007 г., вече не са същите. Не случайно голяма част от персонала в турските хотели вече е от Венецуела, изтъкна той.
Според Димитър Дарандашев, собственик на строителна фирма, цената на ремонта двойно расте, ако клиентът мине през интериорно студио за проект.
Според него ръката бяла боя вече тръгва от 7 лв. на кв. м и стига до 10 лв. на кв.м. Дарандашев каза, че добрите майстори предпочитат да работят на черно, защото се спасяват от задължителния контрол.
Ценообразуването се прави по старата схема, цената на материалите да е горе-долу колкото труда. Ако плочките и лепилата струват 3500 лв., толкова се иска и за труд. Колкото е по-скъп кварталът, толкова по-скъп излиза ремонтът.
