Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св.
На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обичайно се жертва мъжко животно - овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.
Съботата преди Архангеловден е Задушница. С червено вино се преливат гробовете на починалите, раздава се жито, пали се свещ - да озарява пътя на душата в отвъдното.
На празника не се работи.
Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.
