На 21 май се отбелязва св. Константин и Елена – една от традициите свързани с този празник е нестинарството.
Вярва се, че нестинарските игри се извършват „за берекет“ или пък „за здраве“, тъй като „огънят погарял всички болести“.
Именици: ДИНА, ДИНКО, ДИНЬО, ДИНКА, ЕЛЕН, ЕЛЕНА, ЕЛЕНИЦА, ЕЛЕНКА, ЕЛЕНКО, ЕЛЕОНОРА, ИЛОНА, ИЛОНКА, КОИЛ, КОЙО, КОЙКА, КОЙНА, КОЙЧО, КОЯНА, КОЙНО, КОНСТАНТИН, КОНСТАНТИНА, КОСТА, КОСЬО, КОСТАДИН, КОСТАДИНА, КОЦА, КОЦЕ, КОЧО, КУНКА, ЛЕНА, ЛЕНКО
На 21 май, още с изгряването на слънцето, всички пременени се събират пред църквата, откъдето след празничната служба се отправят към „конака“. Там главната нестинарка ги посреща и гощава.
Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана е горял огънят, след който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват отново „нестинарска свирня“ и хорото продължава, а нестинарите се подготвят за своя танц. Така, под съпровода на тъпана и държейки иконата на Свети свети Константин и Елена нестинарите влизат в огъня.
Според народното поверие повечето болести се дължат на някакъв зъл дух, на демонични сили, влезли в човека; затова и за лекуването им, често се прибягва до такива средства, каквито са плешенето, гоненето, умилостивяването на пакостния агент, донесъл заразата или неразположението.
На този ден се ходи за лековита вода на аязмото, където мият лицата си за здраве и хубост.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа, за да не се разсърдят светците. Счита се, че този ден е хаталия, лош ден. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.
Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Според друго поверие се смята, че Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си, затова не се работи нито в къщи, нито на полето.
