Повишава се средната пенсия до 1000 лв.

За настоящата година е предвидено увеличение на всички пенсии от 1 юли с 12 на сто по “швейцарското правило” - с 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за миналата година. В резултат изчисленията показват, че от 1 юли средната сума, която получава един пенсионер, ще достигне 788,10 лв. Минималната пенсия да бъде увеличена от 467 лв. на 523,04 лв. от 1 юли, предвижда проектът на бюджет, подготвен от Министерството на финансите.

Записаното в Кодекса за социално осигуряване “швейцарско правило” за вдигане на пенсиите вероятно ще остане в сила и през следващите години. През миналата година пенсиите бяха увеличени на два пъти, а освен това ковид добавките бяха включени в основния размер на пенсиите. Това доведе до значително покачване на разходите за пенсии. За настоящата година очакваните разходи за изплащане на пенсиите са с 3,657 млрд. лв. повече спрямо миналата. Затова по-големи увеличения на пенсиите от действащото в момента “швейцарско правило” през следващите години е нереалистично да очакваме. При трудните преговори за съставяне на правителство партиите едва ли ще предложат премахване на “швейцарско правило” за ежегодно индексиране на пенсиите или модифицирането му, така че увеличенията през следващите години да са по-малки.

Според прогнозата на Министерството на финансите, и ако минималната пенсия бъде увеличавана по “швейцарското правило” заедно с останалите пенсии, от 1 юли 2024 г. средата сума, която получава един пенсионер, ще нарасне на 863,70 лв., от средата на 2025 г. ще достигне близо 930 лв., а от 1 юли 2026 г. ще нарасне на 980 лв.

“Швейцарското правило” за ежегодно индексиране на пенсиите беше въведено, за да има автоматизъм при увеличението и да не се налага всяка година политиците да спорят с колко процента трябва да бъдат вдигнати пенсиите. Дори парламентът да направи някаква промяна на действащата в момента пенсионната система, политиците едва ли ще премахнат принципа за автоматично повишение на пенсиите.

Прогнозата на Министерството на финансите предвижда и ежегодно увеличение на прага на доходите, под който родителите имат право на помощи за деца до завършването им на средно образование, но не след навършване на 20-годишна възраст.

В момента родителите имат право на пълния размер на детските, ако доходите на член от семейството са под 510 лв. на месец. От началото на 2024 г. е предвидено този праг на доходите да нарасне на 710 лв., от януари 2025 г. да стане 760 лв., а от началото на 2026 г. да бъде 810 лв. Право но 80 на сто от детските сега имат родители с доходи на член от семейството между 510,01 лв. и 610 лв. включително. Предвижда се от началото на 2024 г. тези прагове да са от 710,01 лв. до 810 лв., от януари 2025 г. да нараснат от 760,01 лв. до 860 лв., а от началото на 2026 г. да бъдат от 810,01 лв. до 910 лв. включително.

В момента право на еднократна помощ при бременност и ежемесечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година имат майките с доходи на член от семейството под 610 лв. От началото на 2024 г. този праг ще бъде увеличен на 810 лв., от януари 2025 г. ще стане 860 лв., а от началото на 2026 г. ще бъде 860 лв., предвижда прогнозата на Министерство на финансите.

Сумата става 276,64 лв.

Повече хора с право на социална пенсия
Ще зависи от линията на бедност

Променят правилата за получаване на социална пенсия за старост.

Повече хора ще имат право да получат социална пенсия за старост, ако парламентът приеме проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г., подготвен от Министерството на финансите. А освен това социалната пенсия за старост ще нарасне на 276,64 лв.

В момента право на социална пенсия за старост имат хора, навършили 70 години, които нямат друга пенсия и средният годишен доход на човек от семейството им е под гарантирания минимален доход за последните 12 месеца. Гарантираният минимален доход е само 75 лв. Това означава годишният доход на човек да е под 900 лв.

С промени в Кодекса за социално осигуряване вече е решено социалните помощи да зависят не от гарантирания минимален доход, а от линията на бедност, която за миналата година беше 413 лв., а за настоящата е 504 лв. С проектобюджета на ДОО се предлага право на социална пенсия за старост да имат хора, навършили 70 години, които нямат друга пенсия и годишният доход на член от семейството им е под 30% от линията на бедност за последните 12 месеца. Предвижда се промяната да влезе в сила от 1 юни. Така право на социална пенсия от 1 юни ще имат хората, с доходи на човек от семейството под 1623 лв. за последните 12 месеца. След това всеки месец този праг ще расте, защото периодът от 12 месеца назад ще обхваща повече месеци от настоящата година, когато линията на бедност е по-висока.

В момента социалната пенсия за старост е в размер на 247 лв. Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване е разработен при увеличение на всички пенсии с 12% от 1 юли. Това означава социалната пенсия за старост да стане 276,64 лв. Но решението за увеличението трябва да бъде взето от правителството.

В момента пенсионерите с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. С проектобюджета предлагат право на тази добавка да имат пенсионерите с трайно намалена работоспособност, на които е определена чужда помощ, без значение какъв е процентът на уврежданията.

Заделят 1,6% от Брутния вътрешен продукт

България е страната с най-ниски детски добавки
В Германия дават 3,7% от БВП

България е сред държавите от ЕС, които заделят малък дял от произведеното в икономиката за подпомагане на родителите.

България е страната от ЕС с най-малки суми за детски добавки, които получават родителите, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани преди дни. В страни като Германия и Дания получаваните от родителите суми са около девет пъти по-големи.

Причината за това не е само защото страната ни е бедна. Ако погледнем разходите за детски като процент от брутния вътрешен продукт, се оказва че страната ни също е сред последните в ЕС. У нас за плащания за деца под различна форма отиват 1,6% от брутния вътрешен продукт (БВП). В Германия държавният бюджет заделя за децата 3,7% от БВП, или над два пъти повече като дал от икономиката отиват за подпомагане на родителите. Наред с това и БВП на Германия е по-голям от този на България, а в резултат родителите получават доста големи суми от държавната хазна като помощ за децата.

Най-голям дял от БВП за децата отделят в Полша - 3,8%. Големи са разходите за децата и в Люксембург (3,7% от БВП), Дания (3,4%), Финландия (3,1%), Австрия (3%). След България по дял от изработеното в икономиката, заделяно за децата, са само Малта (0,9%), Италия (1,2%), Кипър (1,2%), Нидерландия (1,3%), Ирландия (1,3%) и Португалия (1,4%).

Общите разходи са 21,8 млрд. лв.

За социалните плащания не стигат 10,3 млрд. лв.
Парите за пенсии нарастват с 3,65 млрд. лв.

Над 10,3 млрд. лв. не стигат от очакваните приходи от социални вноски за изплащане на пенсиите и социалните обезщетения през настоящата година, става ясно от проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО), внесен в парламента от служебното правителство. Този дефицит ще бъде покрит с пари от централния бюджет, където влизат приходите от ДДС и останалите данъци. В проектобюджета на ДОО за 2023 г. са предвидени малко над 11 млрд. лв. приходи, което е увеличение с 1,4 млрд. лв. спрямо 2022 г. Същевременно предвидените разходи от бюджета на ДОО са в размер на 21,8 млрд. лв. От тях за изплащане на пенсии са предвидени 19,168 млрд. лв. За 2023 г. са предвидени с 3,657 млрд. лв., или с 23,6% повече средства за пенсии спрямо миналата година. От тях само 1,147 млрд. лв. са необходими за увеличение на пенсиите от 1 юли с 12 на сто, включително на минималната пенсия и на социалната пенсия за старост. Останалите допълнителни средства са необходими заради взетите през миналата година решения за увеличаване на пенсиите от 1 юли и от 1 октомври.

Какво предвижда проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО)
(разработеният от Министерството на финансите вариант)

Обезщетенията за отглеждане на дете и за безработица остават без промяна.

• От 1 юли минималната пенсия нараства от 467 лв. на 523,04 лв.

• От 1 юни 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се граждани се увеличава от 710 лв. на 780 лв.

• От 1 юни 2023 г. минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 710 лв. на 780 лв.

• Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени - 3400 лв.

• За 2023 г. се запазва размерът на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” на ДОО на нивото от 2022 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между вноските от осигурителите и осигурените.

• Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 18 лв., и максималният дневен размер - 85,71 лв.

• Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - 710 лв.

• Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) - два месеца, както и размерът на обезщетението - 710 лв.

• Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, а за бременност и раждане и безработица - 24 месеца.

• Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.

• За 2023 г. е предвидено пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, да се осъвременят от 1 юли 2023 г. с 12% - процент, определен по “швейцарското правило” от Кодекса за социално осигуряване.

• Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на сегашното ниво от 3400 лв.