Появиха ми се едни необичайно пъпки по тялото. Подобни на подкожни пъпки, но малко странно.
Разбрах, че не пъпките, а нещо друго, може би някаква инфекция.
Не чувствах болка на мястото. Имаше болка, може би по-рано щях да отида, но така отлагах за утре, утре и др. За щастие отлагането не продължи вечно.
Реших да отида на лекар. Докторката ме препрати във Военна Болница на специалист. Отидох там. Докторът само го видя и каза: "Това е тумор." Не се знаеше дали туморът е доброкачествен или злокачествен (рак). Извършиха операция. Взеха част от тумора и го занесоха на изследване. Резултатите казаха, че се касае за злокачествен тумор или народно казано - РАК.
Месец и половина преди всичко това да се случи е моя рожден ден. Сред обичайните съобщения, от една сестра по вяра, аз имам малко по-различно послание. Това беше само един стих от пророк Малахия, цитирам: "А вие, които се боите от името Ми, за вас ще изгрее слънцето на правдата и изцеление ще има в лъчите му."
Казах си: "Какво ли съобщение ще е това? Има много библейски стихове за насърчение или желания на някого за нещо, защо точно такова странно съобщение ми изпрати .. "Но все пак Бог ме подготвя за нещо, за което тогава аз все още не бях наясно. Докторът не заобикаляше а директно ми каза:
"Туморът е злокачествен, имате метастази в лимфните жлези при корема, ще трябва да ходите на химиотерапия".
Можете ли да си представите колко ми се разтрепериха краката, когато чух това!
Ни най-малко! Първо, Бог ми даде такъв мир в този момент, което с думи не мога да ви опиша тук. Да ми баха казали по-рано това може би щях да съм се стъписал. Да ми кажат и сега, може би ще изпадна в депресия, но тогава, когато ми беше необходимо, Бог ми даде спокойствие, което надвишава всеки ум.
Веднага си събрах документите, снимките и т.н., и отидох към онкологията. В същото време си спомних SMS съобщението, което получих от сестра ми, библейския стих, който казва "за вас, които се боите от името Ми, ще изгрее слънцето на правдата и изцеление ще има в лъчите му ..".
Това ме окуражи много. Като че чух Божия глас в сърцето ми като ми казва: "Заболяването не е смъртоносно, успокой се, ще бъдеш изцелен." Казах си: "Така обаче съобщението не е било случайно, а Бог благоврмено ме е припомнил, че ще има изцеление за мен. "Ако мислите, че това е случайно, направете проучване колко души са получили това съобщение. Предварително ви казвам, 99% от християните не знаят този стих, а никой не го е получил като смс съобщение.
Както и да е, събрах документите и тръгнах към онкологията. По пътя ме срещна един приятел и когато аз му казах къде и защо отивам той се шокира. Вместо да ме успокоява и да ме окуражи, той несъзнателно започва да ме плаши колко е страшно и колко това тежки терапии и др. Трябва да призная, че малко ми повлия и че в един момент се почувствах уплашен.
Но веднага в главата ми започна да ми звучи една от песните, които си пеем в църква: "... защо си съкрушена, хей душо моя, и защо трепериш в утробата ми, имай доверие в Бога, защо още славя Моят Спасител и Моят Бог .. "и така, отново се окуражавах и с Господ пред мен, влязох в онкологията.
Докторката ми предложи да запазя сперма. Аз отказах. Тя ми каза: "От тези терапии има вероятност да останеш стерилен". Аз казах: "Докторе, аз съм вярващ - християнин. Вярвам, че ако е Божията воля, колко и да е вероятното, аз ще имам потомство, а ако не е Божията воля, аз няма да имам деца. Оставям се в ръцете на Бога.
"Тя започна да ме убеждава, че всичко е наред, че аз съм вярващ, но това е друга работа и т.н. и т.н. ... Започнах с терапиите. Научиха и много други. Самият не знам колко хора се молеха за мен.
Но когато започнах с терапиите и когато видях, че невероятно добре понасям, разбрах, че много се молят за мен. В срок от две седмици ми падна цялата коса. На един от редовните молитвени срещи между други нужди, се молехме и за мен. На следващия ден една жена т.е. моя сестра от църквата ми предаде, че ме сънува мен отново с коса и объркан в съня ми казала: "... .. така че ти имаш коса!", а аз съм и отговорил "Да, оздравях и отново ми порасна косата."
Това е още един знак, още едно насърчение от Бога за мен, че ще бъда изцелен. След 2 химиотерапии правех туморни маркери, които от 2-3 хиляди ми паднаха почти до нула. Това беше наистина радостна новина. Това е знак, че цитостатиците действат на болестта. Продължих с терапиите.
Химиотерапиите завърших в средата на декември. Тумор маркерите паднаха на нормалното, остава още една белег от 3,5 сантиметра на лимфните жлези при корема, където ми беше рака. Този белег може да бъде или все още злокачествена тъкан, белег, или обратна реакция на лимфните жлези.
Затова трябваше да се следи с редовни туморни маркери и КТ запис на корема. Молитвните продожиха. През март белега ми беше 3.4 см, а в средата на април 0 см.
Докторката упорито търсеше белега за да види колко и дали се е понижил, но не можа да го намери. Тогава тя в заключението написа:
Предишната повишена лимфна жлеза е напълно изчезнала. Слава на Бога!
След това направих още няколко контроли и до ден днешен е наред. Не остана стерилен, нямам никакви трайни нарушения в организма, ми се върна косата ми се върна силата и т.н. сега съм здрав, както си бях и преди болестта.
Но не само, че не загубих нищо, а и имам много неща, преди всичко духовен план: моята вяра в Бога се увеличи, сега имам по-голямо съчувствие към болните (особено тези от рак), имам няколко уроци от Бога, научих как силно, по-дълбоко и по-често да се моля, аз научих как да живея живота си с вяра, живот под Неговата милост и много други неща. Но най-важният урок, който научих е: "Болни или здрави, в красива или злополука, живи или мъртви, ние принадлежим на Господ!"
