Помните ли Пламен от класиката "Да обичаш на инат"-Ето как изглежда днес и с какво се занимава

Аз съм бил едно от може би над 2000 деца, минали през обсъждане и проверка. Дворът на 7-о училище, където учех тогава, беше пълен с осмокласници, какъвто бях и аз и ме избраха от тълпата жизнерадостни униформени ученици, със 7-8 момчета на моята възраст отидохме заедно в Киноцентъра. Там трябваше една сцена, откъс от филма да направим, да си партнираме с Велко Кънев, но той не беше успял да се появи. И с Мария Статулова, която след това изигра майка ми, трябваше да изиграем тази сцена. Това, че тя трябваше да играе мъжката роля, ми беше толкова интересно, че забравих да се притеснявам. Нямах дискомфорта да съм пред хора, пред камери, пред прожектори", разказа Велков пред БНР.

Бунтът срещу униформите беше постоянен, тих ропот, опит да заобиколим строгите правила, които изглеждаха изкуствени и не съвсем адекватни, спомня си той.

"Тихият бунт си беше перманентен, особено в столичните училища, в които се слушаше друга музика, пушеше се тайно в междучасията и се опитваше човек да е алтернативен, когато това беше модерно, а не мейнстрийм."

Киното тогава се снимаше почти като театър – с истински декори, истински статисти, с истински помощници да се създаде тази магия на екрана, коментира Иван Велков.

"Волев изглеждаше като един много сериозен, много вглъбен, много замислен за всичко, което ни се случва, не само за репликите във филма и сценария, човек. Изключително самобитен и със сериозно присъствие. Говореше много тихо. През цялото време изглеждаше скептичен към това, че не всичко е изпипано докрай, към обстановката, към всичко, което ни заобикаля", сподели още Велков.

От този филм той е научил, че "можеш да си бунтар, без да си простак".

"Аз много се стараех да съм на висотата на всички там. Там бяха много сериозни имена. Хора, които гледах с респект. В онези години, преди ерата на интернет и дигиталните технологии, хората, които се занимаваха с изкуство, бяха на пиедестал. Когато ги срещнеш на улицата, гледаш възхитено. Сега това е трудно заради достъпността на съвременните медии и възможността всеки да е звезда в своя собствен филм."

Това е единственият филм, в който Иван Велков взима участие.

Той e роден на 07.11.1970 г. в София.

Работи като консултант в сферата на недвижимите имоти и чуждестранните инвестиции. Има над 25-годишен опит като консултант и мениджър в международни и български компании, в които е обучавал и управлявал екипи за работа по инвестиционни проекти. 

Медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

Завършил е икономика в Пекин, където по-късно работи като консултант за международни компании в Китай. През 1999 г. се прибира в България и започва работа като мениджър ключови клиенти и стратегически HR мениджър, а впоследствие става генерален мениджър на консултантската фирма за недвижими имоти Colliers International България.

Иван Велков става последователно член (2007 г.), заместник-председател (2009 г.), а впоследствие и председател на Управителния и Национален съвет на Национално сдружение "Недвижими имоти“ НСНИ (2011-2013 г.), както и председател на комисията по професионална етика в Сдружението (2014 г.) Понастоящем е член на Контролният съвет на НСНИ. Води курсове и лекции в катедра "Мениджмънт на недвижимата собственост“ в УНСС, като хоноруван преподавател (от 2012 г.).

Член е на УС на Фиабци България – Международната федерация на специалистите по недвижими имоти (от 2014 г.). Председател на Фондация “Интерактивна България".

Зам.-председател на Столичния общински съвет (2015-2019 г.). Зам.-председател на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори; Член на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика, и на комисията, съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

През март 2017 г. е избран за председател на Управителният съвет на БГФМА – Българска фасилити мениджмънт асоциация (чийто член е от 2015 г.). През декември 2018 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската стопанска камара.