Петя Атанасова става популярна с артистичния си псевдоним Петра в края на 90-те години на миналия век, когато решава да смени рок баладите с фолк изпълнения. Появата й на сцената е буреносна.
- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
- Моментите винаги се сменят и аз обичам да улавям тази промяна. За това съм си правила следния експеримент – снимам се в еднакви пози, на едно и също място веднъж с черни, а после с бели дрехи. След това съпоставям снимките и наблюдавам. Има разлики... Но бялата и черната линия се редуват. Кой знае какви лоши моменти не съм имала. Драматични неща не съм преживявала, освен в периода на лошите момчета, наричан още „мутренските времена”. В Тополовград имах неприятно участие. Стрелбата в заведенията тогава беше най-малкото нещо, което можеше да се случи на една певица. Аз също ходех с пистолетче в чантата. Вярно газово, но гърмеше. Видех ли много зор, гърмях в тавана и казвах на разбеснелите си апаши: „Ако не спрете и не отидете отвън да се разберете, ще спра да пея”. В повечето случаи разправиите спираха на мига. Малки приключения...
- Притеснявате ли се от старостта?
- Не, тя започва човек като навърши 70 години. Колежките ми дават кураж, макар че сред тях има такива, които си крият годините. В шоубизнеса имаше един невероятен импресарио. Той ми казваше така: „Винаги си на 25 години. Когато навършиш 40, почваш да говориш, че си на 40, без да уточняваш дали си на 46, 47, и т.н. Когато навършиш 55, ще казваш, че си на 50”. (Смее се – б.а.) Ама тогава нямаше интернет, всеки да провери и да изчисли. Творците имат детска душа и за това годините за тях са без значение.
- Вярвате ли в любовта?
- Е, как да не вярвам, щом на 40 години промених живота си кардинално заради любов?!
- Забелязвам, че този мъж е влязъл дълбоко под кожата ви. С какво се занимава той?
- С малък бизнес. Има и най-различни хобита. На остров се живее интересно, защото всеки ден правим нещо ново. Джими е рали състезател. Постоянно сме на участия за непрофесионалисти, където той се изявява като отличен пилот и печели първите места. Като не сме на рали, ходим на риба. Имаме две лодки, но предпочитаме да ловим с тризъбци, вместо с въдица. Влизаме във водата през нощта, носим си шапки с лампи. Боцкаме с тризъбеца и хващаме октоподи, риби, мекотели. Приятно изживяване е. Двамата правим и музика. Джими измисля някаква мелодия, споделя ми я и след време аз я записвам. Новите си парчета пускам в интернет. Ходим и за охлюви – в Кипър събирането им е популярно занимание. Местните ги готвят и хапват с удоволствие. Носим си кофи, лампи, забавно е. Аз работя предимно върху себе си и се възхищавам на колежките, които имат куража да си сменят физиономиите през ден чрез пластични операции.
- Вие нямате ли?
- Не, като дете мечтаех да си оперирам носа. После се отказах,, защото си дадох сметка, че той е типичен за мен. Именно заради него ме наричаха „бялата негърка”, защото лицето ми е леко негроидно. Консултирах се и с лекари, които бяха на мнение, че този тип нос ще отива най-много на муцунката ми. Забелязвам, че колежките ми сега си правят принцески носове, после се оплакват, че не могат да дишат. Ето, Преслава се оперира – красиво момиче е била винаги, но сега сякаш не е тя. Пак е красива, но е друг човек направо. Бони също има прекрасни певчески възможности, изключително добри операции.
- Предопределен ли е житейския път на всеки един от нас? Вие самата усещала ли сте намесата й?
- Всеки астролог би могъл да каже, че има съдба и да го докаже. Моята астроложка ме беше предупредила на определена дата да откажа участие и да не излизам никъде. Беше ми забранила да се качвам на кола. Но какво се случи? Трябваше да отида в „Пайнер”, за да кажа, че отлагам участията си. Там като чуха, че астроложката ми е казала да не излизам от нас, да не качвам в кола, се хванаха за главата. Почнаха да обясняват, че имам ангажименти, че билетите са продадени. Смяха ми се. Добре, че в това време ми се обадиха, че трябва да ходя да си оправя визите за Солун – тогава имаше визи за Гърция, пък аз трябваше да пея с Василис Карас. В деня на забраната, събота беше, тръгвам с баща ми да вземем визата, защото не можах да убедя и тези в консулството, че не бива да пътувам. С баща ми тръгваме с неговия варбург към гръцкото консулство в Пловдив да си взема документа за пребиваване в южната ни съседка. Всичко мина прекрасно. На връщане се бях успокоила. И точно на излизане от Пловдив, на последния светофар, стана нещо странно. Бяхме последната кола в редицата на едно кръстовище, когато едно такси, хвърчащо с нечовешка скорост, се заби във вратата до мен. Колата ни се завъртя... Спаси ни мъж, който се оказа мой фен. Бях с леко сътресение на мозъка. Първо ме закара в болницата, а след това се върна да помогне на баща ми.
