Високата температура е едно от най-често срещаните състояния, съпътстващи вирусна или бактериална инфекция при децата. Затова трябва да знаем как да реагираме адекватно, з да облекчим състоянието на детето си в този момент, без да му навредим.
Днес ще си поговорим сериозно за "сериозната" температура – тази, при която детето ни може да получи т.
"Може да е странно, но до този момент не бях чувала за температурния гърч. Знаех, че има гърчове, но винаги бях живяла с убеждението, че се случва на болни деца, които страдат от епилепсия, диабет или нещо подобно.
Оказа се, че едва ли не всяко второ здраво дете (като имам предвид „здраво“, когато не е болно от вирус или грип), може да получи гърч вследствие на бързо вдигаща се температура.
Това разбрах от лекарите в болницата, където лежахме след температурния гърч на малкото ми дете. Но как така не съм знаела това до този момент, защо никъде не съм прочела, че е нормално при малки деца до към 5 години? И щом е толкова често срещано и сигурно някои хора ще кажат, че и баба им знае, защо още в родилното лекарите не са ме предупредили за това? Колко му е само да ти подхвърлят по време на визитацията:
„И да знаете, че до 5-годишна възраст на детето трябва да сте много внимателни с температурата, защото децата често получават температурни гърчове, но това да не ви притеснява…“
Ехх, ако някой ми беше подхвърлил така, щяха да ми спестят много здравословни проблеми, бели кичури и един кошмар, с който преживявам случката отново и отново всяка нощ!
Всичко започна с нормално вирусче
Каката беше на градина – втора група по онова време, а малката беше първа яслена група (2-годишна) и беше вкъщи с мен – с температура и сополи. Тя беше вдигала температура и друг път, и то висока. Текват сополите и хоп – 39 градуса. Но тогава мислех, че това не е проблем. А и по-голямата ѝ сестра никога не е имала проблеми с температурата. Да не говорим за близки и познати, които често са ми казвали: „Тя високата температура убива вирусите, споко!“: „Температурата е реакция на организма, за да се справи с нашествениците, няма страшно!“ и т.н. Даже познавам майки, които не дават на децата лекарства за сваляне на температура. Били „вредни“, пък и да си тренирали имунната система…
И така, в онзи ден тя вдигна температура. Измерих я първоначално около 38.8 °С и веднага дадох температуропонижаващо. Сложих я в детското кресло и ѝ пуснах филмче, за да поседи малко мирно, докато свали температурата. Аз спокойно седнах с гръб към нея на компютъра, за да си свърша малко работа.
След около 5 минути пак премерих температурата, защото беше прекалено тиха. Беше се вдигнала на 39.3 °С. Малко се притесних, но какво толкова, нали вече дадох сиропа, всеки момент ще започне да сваля. Пак седнах на компютъра.
Някакви странни конвулсии
След 2-3 минути чух монотонно потропване на нещо зад гърба ми. Обърнах се и това, което видях с очите си, в първия момент не можах да го разбера. Главата на детето се поклащаше, като се удряше в страничната облегалка на стола, очите бяха прибелени и примигваха, а телцето се тресеше в някакви странни конвулсии.
В следващия момент разбрах, че това, което виждам, е истина, и че нещо става. Скочих, взех я на ръце и започнах да викам в лицето ѝ: „Елииииии, Елиииии!!!“, с надеждата, че ще се събуди, че ще ме чуе и ще се освести… Понятие си нямах какво се случва в този момент, даже не предполагах, че може да е от високата температура.
Докато я тресях и виках (по-късно в болницата разбрах, че е било погрешно и така само съм влошила нещата), грабнах телефона, уж да звъня на някой – на баща ѝ ли, на Бърза помощ ли, още мисълта ми не се беше раздвижила, но така или иначе телефонът падна, защото ръцете ми така се тресяха, че сякаш и аз бях получила гърч… Отказах се да го търся къде падна, отворих входната врата и с детето на ръце започнах да звъня и да тропам на съседите от етажа с надеждата, че някой си е вкъщи и ще помогне. През това време виках за помощ като луда.
Тогава детето изведнъж се отпусна – като в сън. Или не… Не знаех. Но много добре видях, че устните ѝ започнаха да посиняват. Това вече знаех какво означава – че е спряла да диша.
Още една грешка
Влязох в коридора, оставих отворена вратата, ако все пак някой се притече на помощ. Оставих детето на пода и започнах да му правя изкуствено дишане и сърдечен масаж (пак по-късно в болницата разбрах, че абсолютно не е трябвало, даже явно е попречило на детето да дойде на себе си по-бързо; дори докторът ми каза друг път да не се правя на майка героиня, което ме остави без думи, но за докторите ще говорим друг път…).
И така, устата вече беше много синя, детето все така в безсъзнание, аз правя изкуствено дишане. Знам, че трябва да се обадя на Бърза помощ (както правят родителите в този случай). Но в този момент (ако тече някаква мисъл) за мен не е редно да си оставя „умиращото дете“ (защото ми минаваха и такива мисли) и решавам да продължавам опитите да го спася.
Не знам колко време мина в тези мисли, в тези действия, може би 2-3 минути, може би часове или секунди, бях в тотално безвремие и пълно отчаяние, граничещо с лудост, но и с проблясъци на надежда, че всеки момент това ще свърши, ще се събудя от сън и детето ще е живо и здраво….
Помощта идва
Тук се появи най-накрая и съседът, който живее под нас. Чул виковете ми, предвидливо дойде с телефон в ръце, клекна до нас, веднага набра Бърза помощ, започна да им обяснява разни неща, те го питаха, той питаше мен, аз крещях „Кажи им да идват!“, а той само отговаряше хладнокръвно на въпросите (за което му благодаря, защото, ако аз трябваше да им обяснявам, нищо нямаше да разберат).
Но въпреки това ми се струва, че въпросите бяха абсурдни на фона на ситуацията:
„Как се казва детето?“, „На колко години е?“, „Има ли в момента температура?“, „Откога е така?“ и т.н.
Изпаднах в още по-голяма истерия – защо просто не пратят лекар, защо губим ценно време, вместо докторът вече да пътува насам?
Детето се оправи и усетих живота отново
Но в един момент спрях да чувам какво говорят, защото най-накрая стана чудото: детето отвори очи и започна да плаче! Най-хубавият звук, който съм чувала някога! Усетих живота отново. Времето се задвижи, звуците се върнаха, сърцето ми отново заработи.
И така, детето се събуди, вече нямаше температура, беше я свалила напълно. Съседът ни спасител остана до нас, докато не дойде линейката. Думите не са достатъчни, за да му кажа колко съм му благодарна – друго е, когато има някой, който знае какво прави.
Линейката беше още едно препятствие, с което трябваше да се справим. Защото докато държа детето, легнало в ръцете ми, аз самата нямаше къде да се държа, а тя препускаше през софийските градски дупки като за последно, добре че стигнахме все пак накрая! Докато се возех, опитвайки се с цялото си същество да удържа детето да не падне, успях да се обадя най-накрая на таткото, който до този момент тънеше в блажено неведение. Не знам какво успя да разбере от нечленоразделния ми говор, едновременно хлипайки и подсмърчайки, но каза, че тръгва към болницата.
Без паника!
Докато си мисля, че се е случило нещо едва ли не невъзможно, в болницата ми казаха, че: „Е, сгърчило се детето, какво толкова…“. И „Спокойно, де, това се случва на всяко второ дете под 5 години.“
И въобще, разбрах, че аз съм супер виновна как съм допуснала толкова години да не се информирам, да не прочета за този температурен гърч.
Повечето хора ще си кажат „К’ва е тая майка, има две деца – не била чувала за температурен гърч?!“. Разбира се, в петте дни престой в болницата, докато всички спяха, имаше една изтормозена майка, която нонстоп четеше в интернет. И се информираше най-подробно за температурния гърч при малки деца. Е, малко след дъжд – качулка, но не можех да си простя тази невежест, особено като ме предупредиха, че „щом веднъж е получило гърч, детето е склонно пак да получи“. Но, слава Богу, вече две години успяваме да я опазим. Разбира се, при всяко боледуване не спя по цяла нощ, за да я следя, и даваме лекарство за сваляне на температура още на 37.5 С°. "
А ето какво ни каза за фебрилния (температурния) гърч педиатърът д-р Лора Бучукова:
Фебрилният гърч е абнормална реакция на незрелия детски мозък към високата температура. Случва се при 2-3% от всички деца. Наблюдава се във възрастта между 6 месеца и 5 години. Често родителите на деца с фебрилен гърч също са преживявали такъв в детството си, затова се приема и наличието на наследственост.
Най-често срещаната форма, на която се дължат 8 от всеки 10 случая, е обикновеният фебрилен гърч. При него се касае за тонично-клоничен гърч, който не продължава повече от 15 минути и не се повтаря до оздравяването на детето.
Сложният фебрилен гърч е по-рядко срещана форма, на която се дължат 2 от всеки 10 случая. При него продължителността е по-голяма от 15 минути, засяга някоя определена част от тялото и обикновено се повтаря след приблизително 24 часа или до оздравяването на детето.
Симптомите, характерни и за двата вида гърч, са:
- температура на детето по-висока от 38 градуса;
- загуба на съзнание;
- неконтролирани движения на ръцете и краката.
Какво е необходимо да направите?
Поставяте детето в странично положение на твърда повърхност. Така ще го предпазите от задавяне при евентуално повръщане и дихателните му пътища ще останат отворени. Опитайте се да засечете колко е продължил гърчът. Гълтателния рефлекс на детето не функционира, затова даването на лекарства или каквото и да е друго през устата не се препоръчва.
Широко разпространеното схващане, че детето може да си глътне езика е погрешно.
Бъркането в устата на детето, както и всяко друго механично въздействие води до удължаване на пристъпа.
Въпреки че фебрилните гърчове са стресиращи за родителите, обикновено те не водят до усложнения. Простият фебрилен гърч не уврежда мозъка и не води до умствено изоставане. Този вид гърчове не значат, че детето ви страда от епилепсия. Шансът детето ви да развие епилепсия след фебрилен гърч е едва 1% и в тези случаи по-скоро се приема, че дебютът на епилепсията е с фебрилен гърч.
Най-честото усложнение, което може да бъде наблюдавано след фебрилен гърч, е повторната поява на гърч. Около една трета от децата имат повторен гърч. Рискът от това усложнение е по-голям при следните обстоятелства:
- детето е със сравнително ниска телесна температура при първия гърч;
- периодът между покачването на температурата и гърча е кратък;
- детето ви често вдига температура;
- детето ви е било на възраст под 15 месеца при появата на първия гърч.
След отминаването на пристъпа детето трябва да бъде заведено на лекар. Така ще се изключат други заболявания като причина за пристъпа. ЕЕГ се прави в междупристъпния период и обикновено не показва отклонения при обикновения фебрилен гърч.
