Имунната ми система се бъгна, залитам, не мислете, че съм пил, разказва мъжът, пожелал анонимност
Мъж с тежката диагноза множествена склероза сподели в struma.bg драматичната история на заболяването си и борбата си за живот. Той не е пожелал името му да бъде разкрито.
Откъде да започна? Хайде от началото. От деня, в който вече нищо няма да е същото. Събудих се с изтръпнали крака, няколко часа ми беше забавно. Ходех на пръсти, вдигах си краката високо и какво ли още не. В един момент само чаках да дойде нощта, да заспя, a на другия ден да съм ОК. Уви, на следващата сутрин положението бе по-зле. Имах най-ужасната мускулна треска, която съм изпитвал в живота си. Тогава дойде моментът да споделя с близките си. Уговорих час за невролог.
Междувременно изчетох всичко поместено в интернет, касаещо изтръпванията и сковаността. Във всяка втора статия се говореше за едно заболяване, което засяга младите и което описва прекрасно моите симптоми. Казах си: „Ааа, не, не влизай в този филм, точно пък аз да имам такова рядко заболяване“. След седмица вече бях пред отделението по неврология, с раница през рамо, в нея прилежно сгъната пижама, чехли, четка за зъби, пълна туба с паста за зъби и всички други необходими неща за приемане в болница.
Телефонът звънеше постоянно, а отсреща разтревожените близки. Разговорът с лекаря бе кратък. „Имам съмнение за едно заболяване, но ще ти направим резонанс“, каза той. Не след дълго бях легнал в една тръба, издаваща стряскащи звуци, сякаш партнирах на Брус Уилис в „Армагедон“. Дадоха ми паник-бутон. Паника нямаше. Аз съм мъж все пак. Докато траеше около тридесетминутното изследване, вече знаех отговора. Сякаш този филм го бях гледал. Всичко е ясно. Имам множествена склероза (наричана още МС). Както би казал всеки 13-годишен геймър, имунната ми система се е бъгнала.
МС засяга способността на нервните клетки на главния и гръбначния мозък да комуникират помежду си. Провеждането на нервните импулси се забавя, а понякога дори блокира. По този начин множествената склероза повлиява способността на мозъка да контролира функции като зрение, ходене, говорене и т.н. Честно, поплаках си малко. Дори доста. Защо точно на мен се случва тази гадост?
Отидох при най-уважавания лекар в тази област. Каза ми, че не знаят какво я предизвиква и как да я лекуват. Наричат я „болестта с 1000 лица“, „великата“ имитаторка, и най-вече – „твоя нов постоянен спътник в живота“. Включиха ме в програма за лечение със скъпоструващи лекарства, които след немалко премеждия държавата заплаща.
Година и половина по-късно ще попитате как живея. Както казва Кобрата, продължаваме напред. Запознах се с много хора, живеещи със същата диагноза, повечето от които заслужават един дълбок поклон. Има дни, в които не се чувствам добре, дни, в които се замислям кога ще дойде моментът, в който ще седна в символа на моето заболяване – инвалидния стол. Има дни, в които се замислям дали всички тези усилия си струват, дали има смисъл да взимам лекарство, което по-скоро вреди, отколкото помага. Има дни, в които ми писва от всичко и от всички. Но има дни, в които намирам сили да се изправя, да се усмихна и да си кажа: Мамка му, няма какво да губя! В тези дни не съм болен, не съм обикновен човек със специални нужди, а специален човек с обикновени нужди.
Затова не се чудете защо ви правя път, когато изкачваме стълбите в блока, когато залитна, не мислете, че съм пил, когато паркирам на място за инвалиди, не ме сочете с пръст, спокойно, имам си карта. Когато покрай вас мине човек в инвалиден стол, не извръщайте глава, не го съжалявайте, а му помогнете да преодолее поредния тротоар.
Когато за рождения ден ви пожелаят да бъдете здрави, благодарете. Когато гледате по телевизията как известни хора сядат в инвалиден стол в знак на солидарност, не превключвайте канала. Никой не е застрахован. Ние, хората с множествена склероза, не сме невидими, ние сме във вашия вход, във вашите семейства, сред вашите колеги. Ние не сме по-различни от вас, нито по-добри, нито по-лоши. Просто понякога имаме нужда от малко помощ.
