Темата за домашното насилие в момента е изключително актуална, защото в обществото върви дебат около Истанбулската конвенция.
Мненията са полярни, но жените в риск са сред нас. От Дир.бг разказват истории на жени, които в момента търпят и са жертва на домашно насилие.
Имената и градовете, в които се развиват действията, ще променим от съображения за сигурност на потърпевшите.
Става въпрос за жена, която е подложена на голямо физическо насилие от страна на съпруга си, който е служител в структурите на полицията. Двамата са имали дълга предбрачна връзка, като по време на нея на моменти отношенията им са се обостряли и е имало случаи на психическо и физическо насилие.
Все пак те били редки. Голямата трагедия настъпва, след като двамата сключват брак. Тези тежки отношения продължават, а след раждането на първото им дете дори се задълбочават. Тежък акт на грубо физическо насилие е осъществен скоро след раждането на второто дете в семейството. И това се случва в периода, в който жената все още не се е възстановила от наложилата се оперативна интервенция при раждането.
Страх
Това е водещото чувство, което кара жената да не споделя семейните си проблеми с никого. Тя просто е безсилна, защото се страхува от съпруга си в предвид контактите му в полицията. Очаква, че колегите му ще бъдат солидарни с него и няма да предприемат нищо в нейна защита.
И, да, също така е вярвала, че е възможно нещата да се променят към добро, защото след всеки акт на насилие, съпругът й ставал много мил, извинявал се, подарявал й подаръци.
И така се стига до тежък инцидент, след който тя си прави трезва равносметка на живота досега и осъзнава, че децата са потенциални жертви на психически тормоз, след като са свидетели на всичко случващо се между родителите им.
В крайна сметка тя се решава и се обръща към център за превенция. След няколко консултации със социален работник и психолог, в резултат на които жената се освидетелства при личен лекар за наличните й наранявания, тя подава сигнал в полицията. Подава и иск към съда, за да се издаде на съпруга й ограничителна заповед. Магистратите, след като се запознават с казуса, налагат следните ограничителни мерки:
1. Насилникът да не доближава нея и децата на по-малко от 100 метра;
2. Насилникът да се въздържа от извършване на насилие;
3. Насилникът да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие.
4. Отстраняване на насилника от съвместно обитаваното жилище за определен период от време;
5. Временно определяне местожителството на децата при пострадалия родител (т.е. майката);
Полицейските инспектори са връчили съдебната заповед на насилника, а той е бил принуден да напусне жилището. Предупреден е, че в случай, че доближи жена си и децата, ще наруши съдебната заповед и ще бъде арестуван.
Към момента жената живее самостоятелно с двете си деца в общото им жилище. Съпругът й е направил няколко опита да се свържe с нея по телефона, за да й се „извини” и да я „помоли” да стопира делото за домашно насилие, но жената категорично отказва да разговаря с него.
Сагата търпи развитие, но страхът от насилие остава.
