Животът е една история, която има начало и край. Историята има свое съдържание, което създават събитията, но и хората около нас. Враговете се грижат за лошата част, а приятелите за хубавите моменти в живота ни. Ето една поучителна история, която говори за стойността на приятелите, но и за нашето отношение към тях.
Малкият Стефан е неспокойно момче с лош характер. Баща му дал торба пълна пирони и му казал когато се ядоса и загуби контрол върху себе си, да закове един пирон в оградата.
Първият ден Стефан сковавал 37, и всеки ден все по-малко пирони.
През следващите няколко месеца той се научил да контролира своя гняв и броя на закован пирони постепенно намалял драстично. Открил, че е по-лесно да контролира своя характер, отколкото да кове пирони в оградата. Накрая осъамнал в деня, когато не заковал нито един пирон в оградата. Отишъл при баща си и му казал, че този ден не се ядосвал.
Тогава баща му му казал:
- Всеки ден, когато успееш да контролираш поведението си, изваждай по един пирон от оградата.
Дните минавали и един ден момчето казало на баща си, че извадило всички пирони от оградата.
Тогава му казал:
- "Добре си направил, сине мой, но погледни всички тези дупки в оградата. Оградата никога повече няма да бъде същата. Когато в ярост ще кажеш някои неща, те оставят белези като тези дупки в оградата. Може човек да прободе с нож и да го извади. След това не е важно колко пъти ще кажеш, че ти е мъчно, дупките остават. Вербалната рана също толкова боли, както и физическата.
Приятелите са наистина редки скъпоценни камъни, те те насърчават да успееш в нещо, готови са да те изслушат, да споделят болката, имат добра дума за теб и винаги имат отворено сърце за теб. Животът не е скицник. Грешките не са направени с молив, за който може да се използва гума, за да се изтрият, сякаш никога не са съществували.
Едно хубаво нещо в приятелството е осъзнаването на когото можеш да довериш тайна."
