След 21 години брак, жена ми позволи да отида с друга жена на вечеря и кино. Каза ми: - Обичам те, но знам, че и тази жена те обича може би повече от мен и че наистина би искала да бъде известно време с теб. Тази друга жена, която жена ми искаше да заведа на вечеря и кино беше майка ми. Беше вдовица от 19 години. Въпреки това, поради твърде многото задължения и поради моите три деца, нямах възможност да гледам много често филми. Да послушам ли жена ми тази вечер? Обадих се на майка ми и поканих да излезем заедно.
- Какво не е наред, сине, добре ли си? - Отговори тя на въпроса (майка ми е от този тип хора, които ако се обадите късно вечер веднага ще си помисли, че нещо лошо се е случило).
Този петък след работа тръгнах към дома си. Бях много нервен и развълнуван. Когато пристигнах пред къщата забелязах, че и тя е развълнувана заради нашето излизане. Имаше красива прическа и носеше рокля, която носеше на някоя от годишнините от брака. На лицето имаше широка усмивка, която излъчваше с ангелски блясък.
- Казах на всички мои приятелки, че излизам със сина ми и всички бяха впечатлени. Едва чакат да им разкажа как е минало, каза тя цяла развълнувана. Отидохме в прекрасен ресторант, не много елегантен, но с фина атмосфера. Докато влизаше, майка ми ме хвана под ръка.Седнахме и аз започнах на глас да чета менюто (поради малките букви не можеше хубаво да чете).Прочитайки, дигнах очи и забелязах, че майка ми ме гледа.
- Ех, някога аз ви четях менюто, когато беше мъничък - каза тя.
- Добре, тогава е време да се отпуснеш и да ми позволиш да ти върна услугата майко - отговорих аз. По време на вечерята водихме съвсем обикновен разговор, споделяйки общите преживявания и опит. Толкова се улисахме в разговора, че напълно забравихме за филма. Когато вечерта я заведох у дома, тя ми каза: - Ще излезем отново, но при условие, че аз да те поканя. Съгласих се.
- Каква беше срещата? - Попита ме жена ми, когато пристигнах у дома.
- Много добре. Мина по-добре, отколкото очаквах - отговорих аз.
Няколко дни по-късно майка ми почина от сърдечен удар. Случи се изведнъж и нямах възможност никак да помогна. След известно време, получих писмо от ресторанта, в който бях с майка ми. Вътре, на едно листче пишеше: "Аз платих сметката предварително. Не бях сигурна, че ще бъда налице, но все пак, платих вечеря за двама ... за теб и за жена ти. Никога няма да разбереш, колко много означаваше тази вечер, когато излязохме. Обичам те, сине. "В този момент най-после разбрах значението на думата "обичам те". И значението на времето, което отделяме, за да бъдем с тези, които обичаме. В живота нищо не е по-важно от нашето семейство. НИЩО!
